Спаска Попова

Поезия

ТАТКО

4.85(61 гласа)

Поезия

ПОНЯКОГА

4.84(95 гласа)

Поезия

ЕСЕННО

4.82(65 гласа)

Поезия

НЕЖНА ПОЕМА

4.74(31 гласа)

Поезия

НЕ СИ ИГРАЙ

4.67(18 гласа)

Поезия

СТИХОВЕ ПИШАТ ЗВЕЗДИ

4.33(6 гласа)

Виж още

МАМА

4.87   (262 гласа)

Отдавна я няма, а сякаш е с мене.

Седи на дивана с ръце на колене.

Ту с татко се кара, ту мен гледа строго,

понеже, признавам, не я слушах много.

 

По нрав беше пряма, не знаеше прошка.

Бе светещ прозорец и ласка среднощна.

Дори и сега, подир двайсет години,

пустини мълчат помежду ни, пустини.

 

Воювахме, вместо да бъдем по-близки!

Боли ме, че есен над нас се разлисти.

Бях млада и хубава, нежна, гореща...

С дървета, цветя и треви имах среща.

 

Не знаех умора! След слънцето тичах,

защото обичах, обичах, обичах...

А после се спънах и тъй се оплетох,

че даже и днес все ми бяга куплетът.

 

Прости ми, аз копие твое съм, мамо!

Не сведох глава и не гледам през рамо.

С уроците твои сина си възпитах:

той силен е, горд и живее открито.

 

Прости ми! Дано ти е светло там, горе...

Светът е за мене прозорец отворен

и уча се още, не бързам да зная...

И тъй ще е винаги, мамо, до края!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025