Спаска Попова

Поезия

СТИХОВЕ ПИШАТ ЗВЕЗДИ

5.00(4 гласа)

Поезия

ОТКРОВЕНО

5.00(2 гласа)

Поезия

МАГИЯ

5.00(2 гласа)

Поезия

НЕБЕТО В МЕН

5.00(2 гласа)

Поезия

ТАТКО

4.92(59 гласа)

Поезия

ПОНЯКОГА

4.88(93 гласа)

Виж още

МАМА

4.92   (258 гласа)

Отдавна я няма, а сякаш е с мене.

Седи на дивана с ръце на колене.

Ту с татко се кара, ту мен гледа строго,

понеже, признавам, не я слушах много.

 

По нрав беше пряма, не знаеше прошка.

Бе светещ прозорец и ласка среднощна.

Дори и сега, подир двайсет години,

пустини мълчат помежду ни, пустини.

 

Воювахме, вместо да бъдем по-близки!

Боли ме, че есен над нас се разлисти.

Бях млада и хубава, нежна, гореща...

С дървета, цветя и треви имах среща.

 

Не знаех умора! След слънцето тичах,

защото обичах, обичах, обичах...

А после се спънах и тъй се оплетох,

че даже и днес все ми бяга куплетът.

 

Прости ми, аз копие твое съм, мамо!

Не сведох глава и не гледам през рамо.

С уроците твои сина си възпитах:

той силен е, горд и живее открито.

 

Прости ми! Дано ти е светло там, горе...

Светът е за мене прозорец отворен

и уча се още, не бързам да зная...

И тъй ще е винаги, мамо, до края!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021