Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
Отдавна я няма, а сякаш е с мене.
Седи на дивана с ръце на колене.
Ту с татко се кара, ту мен гледа строго,
понеже, признавам, не я слушах много.
По нрав беше пряма, не знаеше прошка.
Бе светещ прозорец и ласка среднощна.
Дори и сега, подир двайсет години,
пустини мълчат помежду ни, пустини.
Воювахме, вместо да бъдем по-близки!
Боли ме, че есен над нас се разлисти.
Бях млада и хубава, нежна, гореща...
С дървета, цветя и треви имах среща.
Не знаех умора! След слънцето тичах,
защото обичах, обичах, обичах...
А после се спънах и тъй се оплетох,
че даже и днес все ми бяга куплетът.
Прости ми, аз копие твое съм, мамо!
Не сведох глава и не гледам през рамо.
С уроците твои сина си възпитах:
той силен е, горд и живее открито.
Прости ми! Дано ти е светло там, горе...
Светът е за мене прозорец отворен
и уча се още, не бързам да зная...
И тъй ще е винаги, мамо, до края!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.