Понякога съм тъжна и уплашена –
дърво, посечено в средата.
Красивите ми думи онемяват
и като прилепи се сгушват в тишината.
Понякога, когато съм уплашена,
не чувам и не виждам нищо,
а нежната ми болка се превръща
в гнездо на стихове разнищени.
Понякога тъгувам, че не мога
да ги прегърна, за да са щастливи.
Те като птиците от мен отлитат,
докато слънцето отново се усмихне.
Приличам на разцъфналото клонче,
което се подготвя за годежа си,
а вятърът фучи насреща му
и се преструва, че не го поглежда.
Понякога съм толкова самотна,
че в себе си се крия срамежливо.
А по перваза ангелите тичат...
И искат пак да съм щастлива!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.