Спаска Попова

Поезия

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

5.00(1 гласа)

Поезия

СТИХОВЕ ПИШАТ ЗВЕЗДИ

5.00(5 гласа)

Поезия

ОТКРОВЕНО

5.00(3 гласа)

Поезия

МАГИЯ

5.00(3 гласа)

Поезия

НЕБЕТО В МЕН

5.00(3 гласа)

Поезия

МАМА

4.92(259 гласа)

Виж още

ТАТКО

4.92   (60 гласа)

Вече десет години, откакто те няма.

Не чака, побърза да идеш при мама.

Така си и тръгна – безгласна енигма...

Смъртта в операция тежка те стигна.

 

От мъничка с обич за тебе изгарях!

Ревнувах те силно, все „татко” повтарях.

Не беше герой, нито дързък мечтател,

но в твое лице имах верен приятел.

 

Гнездо бе за мене и нежна опора.

От теб се научих да мисля, да споря.

Бе пролетен вятър, добър и усмихнат.

Така ми се иска за миг да притихнат

 

тревогите мои и жаждата скоро

със теб да говоря, говоря, говоря...

Но после се сещам, че вече те няма

и моят копнеж си е просто измама.

 

Какво е смъртта? Шепа пръст от сърцето.

И птиче, което се рее в небето.

С душата си волна на тебе приличам...

И още съм твоето храбро момиче!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022