Вече десет години, откакто те няма.
Не чака, побърза да идеш при мама.
Така си и тръгна – безгласна енигма...
Смъртта в операция тежка те стигна.
От мъничка с обич за тебе изгарях!
Ревнувах те силно, все „татко” повтарях.
Не беше герой, нито дързък мечтател,
но в твое лице имах верен приятел.
Гнездо бе за мене и нежна опора.
От теб се научих да мисля, да споря.
Бе пролетен вятър, добър и усмихнат.
Така ми се иска за миг да притихнат
тревогите мои и жаждата скоро
със теб да говоря, говоря, говоря...
Но после се сещам, че вече те няма
и моят копнеж си е просто измама.
Какво е смъртта? Шепа пръст от сърцето.
И птиче, което се рее в небето.
С душата си волна на тебе приличам...
И още съм твоето храбро момиче!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.