Спаска Попова

Поезия

МАМА

4.87(262 гласа)

Поезия

ПОНЯКОГА

4.84(95 гласа)

Поезия

ЕСЕННО

4.82(65 гласа)

Поезия

НЕЖНА ПОЕМА

4.74(31 гласа)

Поезия

НЕ СИ ИГРАЙ

4.67(18 гласа)

Поезия

СТИХОВЕ ПИШАТ ЗВЕЗДИ

4.33(6 гласа)

Виж още

ТАТКО

4.85   (61 гласа)

Вече десет години, откакто те няма.

Не чака, побърза да идеш при мама.

Така си и тръгна – безгласна енигма...

Смъртта в операция тежка те стигна.

 

От мъничка с обич за тебе изгарях!

Ревнувах те силно, все „татко” повтарях.

Не беше герой, нито дързък мечтател,

но в твое лице имах верен приятел.

 

Гнездо бе за мене и нежна опора.

От теб се научих да мисля, да споря.

Бе пролетен вятър, добър и усмихнат.

Така ми се иска за миг да притихнат

 

тревогите мои и жаждата скоро

със теб да говоря, говоря, говоря...

Но после се сещам, че вече те няма

и моят копнеж си е просто измама.

 

Какво е смъртта? Шепа пръст от сърцето.

И птиче, което се рее в небето.

С душата си волна на тебе приличам...

И още съм твоето храбро момиче!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025