Страхувам се, че пътят ми се срути
от трясъка на нощни дъждове.
И плахо, като нежна пеперуда,
крилата си почиствам с часове.
Разсънените ми светулки бледи
надничат през унили рамене.
Понякога ги чувствам смели,
а друг път са с превити колене.
Пробуждането кратко е красиво,
но страшно е, щом обичта мълчи.
Аз извор съм, от който боговете пият,
но и небе с прободени очи.
Лиричната ми мисъл като птица
трептя и чака, после отлетя...
Как пътя ти отново да намеря,
щом кукувица ни изплака любовта?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.