Разлистената есен на поета

От зенита на една шеметна разлистена есен стиховете на Спаска Попова достигат до своя зрял завършек – книга, в която има колкото истина, толкова и поезия. Това не може да ни изненада, защото авторката е наследник на много продуктивния за пловдивската поезия период на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, когато академичните среди в града излъчиха едни от най-силните имена в съвременната българска поезия.

Творческите взаимодействия оставят дълготрайни следи, доказателство за това е избликналият наново талант на Спаска Попова, която за кратко създаде убедително като качества и впечатляващо по обем творчество.

Стихосбирката „Разлистена есен“ е дело на завършен творец. Това не означава, че пътят на автора е предначертан, а че стилът му е оформен напълно и абсолютно идентичен с личността. Поривистият почерк на поетесата е отражение на нейната неспокойна и търсеща душа. Ако е избрала есента за свой сезон, Спаска Попова придава на този сезон идеята за раждане, очакващо възраждане, за плод, очакващ следващ зародиш.

В простора на поетичната мисъл са включени множество образи – любимите хора, родителите, синът, приятелите. Споделени са преживени болки и радости, като талантливото перо на поетесата е заобиколило отдалеч банални конструкции и изразни средства, макар че тематиката е традиционна. В художествените детайли се оглежда свежестта, с която Спаска Попова осмисля света на хората и природата. Със завидна непосредственост са изтъкнати моралните устои, от които не бива да се отстъпва – верността в любовта, почтеността в приятелството. Те са основен критерий в художествения свят и защитници на честта на твореца.

Как ще бъде приета Спаска Попова от четящата публика? Във всички случаи – с разбиране. Защото стиховете й говорят на понятен език и печелят доверие. Искреността в тях е на нивото на задъхания поетичен слог, впрегнат в ритъма на класическите строфи и препускащ през свободните полета на радостта и съпричастието.