Списание Небеттепе под Пловдивско небе

Единственото по рода си двуезично списание за литература, култура и изкуство „Небеттепе” стартира с премиера на 24 януари в Пловдив, европейската столица на културата за 2019 година. Пилотният брой бе представен от редакционната колегия и съпроводен с клавирно-оперен концерт в залата на Радио Пловдив пред препълнена зала. Списанието включва художествена литература, публицистика и есеистика на български и турски език и е великолепно оформено от пловдивския художник Камбер Камбер. Предвижда се изданието да бъде тримесечно, да се печата в Турция на спонсорски начала, а адресатът му е двуезичната българска и турска публика.

Значителна част от турскоезичното население в България като че ли забрави, че има турска литература. А дори и да подозира за съществуването й почти или съвсем не я познава. Малко хора например знаят, че има дивански поети, които са живели по българските земи. Целта на изданието в този смисъл е образователна и просветителска. Затова не е учудващо, че името на Юнус Емре, родоначалникът на новата турска литература, турският Гьоте, ако можем така да съизмерим величината на явленията, се появява в този първи брой. Целта на редакционния екип, а и всички, ангажирани с каузата на списание „Небеттепе” е двуяка или може би многопосочна, споделя главната редакторка и истинският двигател на това дело, Кадрие Джесур. От една страна ще се стремим да бъдем просветителски традиционни, от друга – да бъдем актуални и модерни. Защото по страниците на списанието ще намират място известни имена от българската литература, които са на гребена на вълната или които набират популярност, динамика и мощ.

Затова не е фатално, че „Небеттепе” няма представя огледално оригинални и преводни творби на двата езика – два толкова далечни езика на две толкова близки култури и народи. То е предназначено за всеки, който чете на турски и български език и се интересува от класическите свидетелства и модерните тенденции в развоя на литературите и изкуствата на нашите две страни. Тук ще има за всекиго по нещо, а четенето на списанието ще бъде предизвикателство – и пред знаещите двата езика, и пред недобре владеещите го, и към монолингвите. То, например, ще е истински полезно в учебния процес на ученици, студенти и преподаватели по туркология, балканистика, ориенталистика, културна антропология. Вековната обща съдба ни е споила дотолкова, че човек трудно може да прокара разделителната линия между естетическите ни вкусове и представи за изобразително и словесно изкуство, между музикалните ни ритми и тоналности, в багрите и цветовете в палитрите на нашите поети и разказвачи, музиканти и художници.

Традиционно, още от времето на Вазовото Научно-художествено дружество и списание „Наука” от 80-те години на 19 век, създадено впрочем също в Пловдив, на Доктор Кръстевия кръг и списание „Мисъл”, на по-късните български литературни кръгове и салони „Златорог”, „Хиперион” и „Стрелец”, и това списание се заражда около новосформирания българо-турски пловдивски ли