* * *

3.67   (3 гласа)

Закачки на сини луни

измиват лицето ми бяло.

Аз чакам под облаци дни

сама и с едно огледало.

 

Душата ми – бялата, в креп

обвиха я сълзи излишни.

Показва се изгрев свиреп.

Разплакват се думи предишни.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023