* * *

4.81   (93 гласа)

Росата мъртва сянка я открадна.

Безкръвна жажда живите поглъща.

От старост светлината се разпадна.

Мъглите като вълци се завръщат.

 

Стоим вглъбени, с тишина пропити,

заключен всеки в своя кислород.

А мислите ни, свити във ъглите,

Наплитат бъдещия ни живот.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020