Росата мъртва сянка я открадна.
Безкръвна жажда живите поглъща.
От старост светлината се разпадна.
Мъглите като вълци се завръщат.
Стоим вглъбени, с тишина пропити,
заключен всеки в своя кислород.
А мислите ни, свити във ъглите,
Наплитат бъдещия ни живот.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.