Марин Кадиев на 80

Той ми беше учител. В най-хубавата си възраст. На тридесет години, когато целият си искри и магия. Дойде от Сопот, разперил криле. Влизаше в часовете по литература задъхан и веднага започваше да шепти, говорейки, сякаш потънал в роля. Хвърляше чантата на бюрото и ни повличаше в необикновените си разкази. Всичките му изяви бяха спектакли, а сърцата ни се разтуптяваха, още преди да сме го видели. Затова го обичахме, защото бе непредсказуем. Неповторим владетел на ветровете, той отключваше с лекота страстта, още неоткрита от нас, и разпалваше огньове в сърцата ни.

Бях на 16 години и той за мен бе исполин. Дори и сега, след десетилетия, властта му е същата. Когато го слушах неотдавна как говори на моята премиера, разбрах, че няма друг човек в живота ми, който да е оставил такава следа в мен. Бях в Търговска гимназия, а пишех стихове. Вместо от сметки и баланси, звънтях от музика и стъпки. Пишех съчинения, които се четяха и в другите класове. Вече имах публикации и ходех на творчески семинари в София. Бях гордостта му, а после станах и лице на творческия клуб "Прометей", който бе необикновен форум. Тук се докосвахме до живи писатели и поети, чиито думи попивахме като вълшебен еликсир.

Беше трибун, космополит, диригент с магическа пръчица. Салоните му бяха винаги пълни и го следвахме с обожание. Убедена съм, че и сега съучениците ми биха застанали зад тия мои думи. Защото магията не остарява, а само се трансформира.

Днес МАРИН КАДИЕВ, моят учител, става на 80 г.

Нека всички, които са съхранили усещането, че пътуват, когато са били близо до него, да го подкрепят в този ден. Той си е същият крал Лир, обожаван и сам. Но енергията не го е предала и дано дълги години още да го крепи.

Защото светът има нужда от хора като него. И реални, и измислени. Като самия живот, който прошумява край нас, без да ни уведоми.