Незабравимият създател на „Цената на златото”

орчество, но и да говори въобще, тоест да минимилизира словесното си участие в ритуала. Едно от тези участия в срещите му с читатели съм запомнил много ясно, защото имаше и комично-анекдотичен характер.

Бяха го поканили за среща с читатели в Сопот и Генчо ме помоли да го придружа. Посрещнаха ни с кола на гарата в Карлово и веднага ни отведоха в близкия Сопот, влязохме под голяма арка с надпис „Вазовски машиностроителни заводи”. И веднага ни заведоха в огромна препълнена с работници, повечето в работни облекла, зала. Библиотекарката ни представи, после ми даде думата и аз в кратко слово представих творчеството на Генчо Стоев, акцентирайки върху последната му книга „Като ластовици”, разкази с работническа тематика, казано сухо тематично.

След което беше дадена думата на читателите. За разлика от писателите, които вече разчупваха шаблоните, читателите и по-точно организаторите на подобни мероприятия строго ги следваха и всичко течеше по сценарий, който все повече се превръщаше в стил на живковска България. Водещата срещата библиотекарка покани читателите да се изкажат и неколцина от залата взеха думата и произнесоха заучените наизуст „читателски мнения” или задаваха също така предварително подготвени шаблонни въпроси. И всичко щеше и да завърши според предварителния сценарй, ако изведнъж една жена от публиката не скочи и извика:

- Ние не сме такива, другарю Стоев!

- К-к-к-какви и к-к-к-кои не сте такива – започна да пелтечи смутеният Генчо Стоев.

- Не сме курви – заяви осмелилата се да протестира читателка.

- К-к-к-кои вие не сте к-к-курви – продължи още по-смутено да заеква писателят.

- Телефонистките - изясни се професионално обидената протестърка.

В последвалия диалог между писателя и нея се изясни, че една от героините на писателя, чието поведение читателката беше възприела като „леко” била телефонистка. Генчо Стоев се опита да обясни,че не е искал да обиди телефонистките,че героинята му съвсем не е курва, че все пак е трябвало да има някаква професия и случайно избрал телефонистка. Но възмутената телефонистка не мирясваше. Накрая, за да си спести мъчителните обяснения, Генчо Стоев заяви, че при ново издание ще смени професията на героинята, ще я направи например секеретарка.

И в този миг от другия край на залата скочи друга възмутена читателка:

- И ние не сме такива!

Залата избухна в смях и това бе най-хубавият завършек на срещата на читателите с писателя.

Така, доста развеселени, организторите ни заведоха в кабинета на директора, обичайния завършек на такива „срещи на творците с работническата класа”. Там трябваше да прекараме времето до влака, с който бързахме да се върнем в София.

Поднесоха се обичайните при такива случаи лакомства - шоколадови бонбони, кока кола и коняк „Плиска”. Започнах