За новата поетична книга на Славка Зашева

Творбите в стихосбирката „Сюжети за вятър“ до една са стойностни в художествено отношение и вълнуващи. Вълнуващи нашия морал, нашето усещане за другия, нашата любов. Любовта. В големия, във вселенския смисъл.

Още в първата книга със стихове на Славка Зашева („Родена от пръст и жарава”, изд. „Вион“, Пловдив, 2014) личи характерната за поетесата сплав от тайнственост и силни страсти, пориви, безрезервност, интелигентност, която виждаме в творчеството й нататък.

Сред основните позиции в книгата е тази на жена и майка. Но поетесата не я размахва като печеливша карта! Защото е лесно да спечелиш симпатии с творби за любовта и майчинството! Само да посмее литературният критик да изрази забележки към подобни стихове, веднага ще му поискат оставката. А при Славка тези теми извират от дълбокия чернозем на една целокупна, обща, човешка съдба. И се раждат такива редове:

Трепери въздухът,

не диша,

потънал във сияйна

еуфория.

Очаквам

пръстите ти да подпишат

кожата ми.

И да се затвори

корицата на тази нощ

изящна.

Изваяните думи

светят.

Тихо е. Чупливо.

И е страшно.

Да не се изроним

в междуметия.

В цялата книга откриваме примери за подобна оригинална и отлежала образност. Все повече укрепва перото през изминалите няколко години. Не е твърде младо виното на тези стихове! Те са чужди на декламативната лирика. Не разчитат на ярки ефекти, нито на агресивна женска стихийност, поривите са интелектуално овладени и осмислени – и затова – още по-силни!

А темата за майчинството? Как е защитена тя сред минираното поле на литературните вкусове? Много достойно, много модерно и с една много висока интелектуална нота. Във взаимовръзката майка – син поетесата изтъква онези надреални или свръхреални токове на наследствеността, на които се дължи животът на рода, животът на човечеството. Тук любовта има своя точен синоним – отговорност!

Много е радващо, че в творчеството на тази поетеса го няма натрапливият АЗ, който владее почерка на много творци, че са уловени по оригинален начин и превърнати в художествен образ и крехкостта на женската природа, и волността на поета.

Интересен в въпросът за конструкцията на книгата. Авторката е дала право на читателя да премине през няколкото пресичащи се кръга – тематични и образни – и сам да си сглоби една художествена структура. По този начин се осъществява идеята, че художествената литература, както и всеки вид изкуство, функционира на базата на постигнат резонанс между писател и читател. Това е едно чудно равноправие.

В „Сюжети за вятър“ вятърът е почти във всяко стихотворение. Тя дава и свобода на читателя. Свободен избор. Свобода на движението. Лекота. Затова има и бели страници, за паузи, за вдъхвания. Затова няма илюстрации, допълнителни орнаменти – да не тежи полетът ни в книгата, да е лек.

Да, вятърът е главната