Елена Диварова

Есе

Да мине царят

4.91(11 гласа)

Поезия

Болярската къща

4.86(199 гласа)

Поезия

Ex oriente lux *

4.84(137 гласа)

Поезия

Рамка на картина

4.80(5 гласа)

Поезия

Диагноза

4.75(4 гласа)

Поезия

Обратно на часовниковата стрелка

4.67(36 гласа)

Виж още

За новата поетична книга на Славка Зашева

3.06   (72 гласа)

Творбите в стихосбирката „Сюжети за вятър“ до една са стойностни в художествено отношение и вълнуващи. Вълнуващи нашия морал, нашето усещане за другия, нашата любов. Любовта. В големия, във вселенския смисъл.

Още в първата книга със стихове на Славка Зашева („Родена от пръст и жарава”, изд. „Вион“, Пловдив, 2014) личи характерната за поетесата сплав от тайнственост и силни страсти, пориви, безрезервност, интелигентност, която виждаме в творчеството й нататък.

Сред основните позиции в книгата е тази на жена и майка. Но поетесата не я размахва като печеливша карта! Защото е лесно да спечелиш симпатии с творби за любовта и майчинството! Само да посмее литературният критик да изрази забележки към подобни стихове, веднага ще му поискат оставката. А при Славка тези теми извират от дълбокия чернозем на една целокупна, обща, човешка съдба. И се раждат такива редове:

 

Трепери въздухът,

не диша,

потънал във сияйна

еуфория.

Очаквам

пръстите ти да подпишат

кожата ми.

И да се затвори

корицата на тази нощ

изящна.

Изваяните думи

светят.

Тихо е. Чупливо.

И е страшно.

Да не се изроним

в междуметия.

 

В цялата книга откриваме примери за подобна оригинална и отлежала образност. Все повече укрепва перото през изминалите няколко години. Не е твърде младо виното на тези стихове! Те са чужди на декламативната лирика. Не разчитат на ярки ефекти, нито на агресивна женска стихийност, поривите са интелектуално овладени и осмислени – и затова – още по-силни!

А темата за майчинството? Как е защитена тя сред минираното поле на литературните вкусове? Много достойно, много модерно и с една много висока интелектуална нота. Във взаимовръзката майка – син поетесата изтъква онези надреални или свръхреални токове на наследствеността, на които се дължи животът на рода, животът на човечеството. Тук любовта има своя точен синоним – отговорност!

Много е радващо, че в творчеството на тази поетеса го няма натрапливият АЗ, който владее почерка на много творци, че са уловени по оригинален начин и превърнати в художествен образ и крехкостта на женската природа, и волността на поета.

Интересен в въпросът за конструкцията на книгата. Авторката е дала право на читателя да премине през няколкото пресичащи се кръга – тематични и образни – и сам да си сглоби една художествена структура. По този начин се осъществява идеята, че художествената литература, както и всеки вид изкуство, функционира на базата на постигнат резонанс между писател и читател. Това е едно чудно равноправие.

В „Сюжети за вятър“ вятърът е почти във всяко стихотворение. Тя дава и свобода на читателя. Свободен избор. Свобода на движението. Лекота. Затова има и бели страници, за паузи, за вдъхвания. Затова няма илюстрации, допълнителни орнаменти – да не тежи полетът ни в книгата, да е лек.

Да, вятърът е главната

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021