Завръщане с огън в сърцето

Тя е магьосник в чувствата си и владетел на мъдростта. Стиховете ѝ са знаци за онази щедрост, с която е избрала да живее. Творчеството за нея е живителна сила, където красиво плуват всичките ѝ молитви и мечти.

И в новата си стихосбирка Мария В. Николова пише просто и откровено, а съзнанието ѝ е изчистено и открито. Гледа живота право в очите със силна и завладяваща емоция. Изпълнена с признателност, вижда нещата многопластово и вдъхновено. Обожава зимата и любовта, към които протяга жадни ръце. Харесва предизвикателствата, риска и смелостта. Бърза да сподели всяко зрънце радост, защото е стихия, която тича и се забавлява.

Танцувам аз, лудеещата жрица,

загнездена в гърдите ти до пролет.

Нанизва нощ гнездата в броеница,

щом птиците издигнат се за полет.

(„Истинската обич”)

„Невеста на вятъра”, тя благославя видяното:

От паднали звезди сред диви ниви

засуквам звездно мляко в утринта.

(„Есенно”)

Лирическата героиня е с овладян глас. Нейната изповед е съкровена. Подобно на ручей или водопад, свети в собствената си цветна гама. Би могла да е прекрасен художник, ако бе избрала живописта да е неин път. Знае какво иска и как да го постигне. Храбро следва човешката си съдба и се чувства с крила.

Ние още сме влюбени -

и сме още с крила.

(„На върха, над скалите…”)

Флиртува с изгревите и залезите, но най-много обича снега, на който се радва като дете.

Снегът вали, вали снега,

хастар на дреха шие.

Да стопли птиците в студа,

когато вихрове завият.

(„Моят сняг”)

Любовта е пречистващо огнище за двама, които са се намерили завинаги. Особено внимание е отделено на късната любов и на истинската обич:

Отиват си, отиват си годините.

Аз влюбена съм още и горя.

И в твойте нощи, цъфнали градини -

докосвай ме, докосвай ме! Изгря…

(„Разсъмване”)

Детството е „разсънено” и луната се затваря, когато „няма с кого да говори”. На вълните гледа като на шал, с който може да се наметне.

И всичко това – защото не се оглежда в рамки и не живее зад прегради. Волнодумна като вятъра, тя се доверява на живота, а младежкият ѝ устрем и воля не я напускат нито за миг. Щедра и благодарна, преминава през стихиите с лекота и вдъхновение, защото е прегърната от любовта.

Ето такива мисли ми препрати петнадесетата книга на Мария В. Николова, озаглавена „Завръщане”. С този свой поетически къс авторката, която е член на СБП и лауреат на много национални награди, принася поредния си безценен дар към съкровищницата на българската литература, която е непреходна във времето.

__________________________________________

Мария В. Николова. Стъпки в снега, 2019 г.