Мирослава Атмаджова

Разказ

Другата жена

4.87(1494 гласа)

Разказ

Извън закона

4.86(14 гласа)

Разказ

Разказвачката на истории

4.84(19 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.50(18 гласа)

Разказ

Момчето, което обичаше махи-махи

2.74(419 гласа)

Виж още

Обратен полет

2.66   (659 гласа)

Терминал 1. Ето докъде я докарахме.

Хрис погледна обвинително синята табелка с информация за излитащи самолети, сякаш му дължеше извинение, задето някой я беше поставил на летището. Ако имаше възможност, табелката щеше да скръсти ръце в отговор. Всеки ден стотици хора, потънали до шия в личните си истории, я стрелкаха с разярени погледи, тътрейки куфарите си по безкрайния сив коридор. Може би и нейният живот, както на много от пътниците, не се беше получил според първоначалния план. Може би единствената причина табелката да стои търпеливо на мястото си беше, за да събере точките за пенсия, да замине за провинцията и вместо „Sofia International – Vienna International“, на гладката й синя пластмаса да се появи надпис „Старосел“. Никой не я беше питал.

Понеделничната сутрин явно се радваше на голяма популярност, защото летището беше препълнено с бивши и бъдещи пътници, изпращачи, охранители, продавачи, касиери. От време на време през някой от страничните входове се появяваше група стройни дългокраки стюардеси, които оживено си бъбреха, докато погледите на всички присъстващи танцуваха върху тях. Хрис никога не беше виждал толкова хора на едно място. Никога не беше се гмуркал и под вода, но горе-долу по същия начин си представяше морското дъно. Пасажи от най-различни риби, прииждащи от различни краища на София и България си проправяха път в тълпата и бързаха напред към целта. Хрис успя в последния момент да дръпне крака си преди да бъде прегазен от жена с изражение на скумрия в консерва и телосложение на малка подводница.

Точно когато си обграден от най-голямата навалица, е най-лесно да се почувстваш самотен. На Хрис му беше достатъчно само да знае, че всички хора, покрили площта на Летище София тази сутрин, имат ясна цел и дестинация. Имат причина да се намират на терминал 1 и за разлика от него, знаят защо заминават. Още от ученическите си години Хрис се увличаше по математиката, затова стресираният му ум се включи на автопилот, опитвайки се максимално да му бъде от полза в момента на нужда. Математически погледнато, от стотиците забързани пътници все трябваше да има поне още един, който беше грабнал куфара си предишната вечер напълно импулсивно. Теорията на вероятностите подсказваше, че дори случайните събития като неговото се поддаваха на точни закономерности и сметки. Поне още едно човешко същество се беше наредило на гишето за билето, резервирайки място в първия свободен самолет, който щеше да го изведе в чужбина. Хрис донякъде се успокояваше от мисълта, че някъде в ъглите на коридорите, по пейките или пред светещите електронни табла седи неговият душевен брат близнак, измъчван от същите чувства и подтикван от същия импулс. Освен с теорията за вероятностите обаче Хрис беше запознат и със законите на Мърфи. Познавайки късмета си, имаше огромни шансове неговата самолетна сродна душа да се окаже именно скумрията, от чиято атака го спасиха само бързите му рефлекси и инстинкта за оцеляване. По гърба му премина тръпка.

<

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021