Очилата си загубих на почивка една и
помислих си тайно – ще ме спре любовта.
Но и тя ми избяга под ръка с някой друг.
Не очаквай награда и след жегата студ.
Нищо не е в света според мен подредено,
просто няма загубено и добре възмездено.
Просто няма закони в тази вечна игра.
Вятър времето гони и върви си света.
Щом отново внезапно любовта ме намери
ще погледна нагоре в небе от химери.
И от там ще ми мигне засмяна луната,
на лицето й кръгло ще блестят очилата.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.