Роза

Дариха ми я – малка, крехка,

смути ме тоя странен жест.

Признавам, бе случайна среща,

но ме вълнува и до днес.

На улицата – сред позната проза,

с усмивка минувач се доближи,

поднесе ми безмълвно бяла роза,

прекръсти ме и се отдалечи.

От толкова букети този ден –

искрящо станиолови, огромни –

опазих само усет съкровен

при спомена за трепетната роза.

Не вярвате, усмихвате се вие:

голямо чудо – роза, непознат...

Но знае ли човек какво се крие

зад малките неща на тоя свят?