Антоанета Караиванова-Павлова

Поезия

На майка ми

4.95(2803 гласа)

Поезия

Роза

4.94(1760 гласа)

Поезия

И утре е начало

4.90(951 гласа)

Поезия

Посмъртно

4.89(520 гласа)

Поезия

Дъжд

4.89(594 гласа)

Виж още

„По тихия път на тревите”. ИК „Светулка 44”, София, 2011

Нос Калиакра

4.88   (576 гласа)

Небето и морето се прегръщат

в душата ми, молитвено стаена.

Далеч сега е родната ми къща,

но покрив ми е цялата Вселена.

Пристъпвам между каменни руини,

запазили на мъртвите покоя.

Старая се безшумно да премина

по пътя на годините безбройни.

Насред пролука скална коленича

в най-малкия параклис на България,

където ме посреща като жрица

старица, без да иска подаяние.

Едва съзрима в черната си кърпа

нагоре ме изпраща с длани свити,

а сред вълните – бели и безсмъртни,

танцуват волно черните делфини.

Назад ме викат бащин род, семейство...

Но нямам сили да направя крачка

навън от този дом божествен,

светлеещ сред пробойните на здрача.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025