Антоанета Караиванова-Павлова

Поезия

На майка ми

4.97(2250 гласа)

Поезия

Роза

4.96(1207 гласа)

Поезия

И утре е начало

4.92(546 гласа)

Поезия

Лист след лист, листо след...

4.92(297 гласа)

Поезия

Дъжд

4.92(212 гласа)

Виж още

„По тихия път на тревите”. ИК „Светулка 44”, София, 2011

Нос Калиакра

4.91   (218 гласа)

Небето и морето се прегръщат

в душата ми, молитвено стаена.

Далеч сега е родната ми къща,

но покрив ми е цялата Вселена.

Пристъпвам между каменни руини,

запазили на мъртвите покоя.

Старая се безшумно да премина

по пътя на годините безбройни.

Насред пролука скална коленича

в най-малкия параклис на България,

където ме посреща като жрица

старица, без да иска подаяние.

Едва съзрима в черната си кърпа

нагоре ме изпраща с длани свити,

а сред вълните – бели и безсмъртни,

танцуват волно черните делфини.

Назад ме викат бащин род, семейство...

Но нямам сили да направя крачка

навън от този дом божествен,

светлеещ сред пробойните на здрача.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024