Духът ѝ отлетя по Възкресение,
пречистен от тържествения звън.
Във църквата четяха за спасение,
тълпяха се миряните отвън,
а аз, осиротяла, търсех Лазар
за нейната душа да го попитам –
намери ли я Там, дали я пази,
или бездомна някъде се скита?
Не го открих в редиците с икони,
възкръсналият пръв не даде знак.
След службата, в съгласие с канона,
утихна храмът. После падна мрак.
Не исках да си тръгвам: коленичих,
едва сега запалих си свещта –
по бабиния обичай – в паничка,
на мъртвите да свети през нощта.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.