Заваля, а не искам да спирам –
ще вървя без чадър под дъжда,
със студени ръце ще събирам
топли капки небесна вода.
Очите ми – парченца огледало,
бързат мокра вис да уловят,
докато небето притъмняло
пак пречиства грешния ни свят.
Не са ми нужни дъждобрани –
в душата ми поне веднъж
дълбоко искам да остане
изсъхнала следа от дъжд.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.