Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2223 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4673 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2135 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.92(893 гласа)

Виж още

Феликс: Или за изкуството на епиграмата

4.95   (2401 гласа)
уго оръжие на епиграмата от времето на затворените общества – изкуството да кажеш нещо забранено по незабранен начин. Езоповският език изчезна от българската реч, а оттам – и от българските книги.

А тъкмо този Езоповски език е в основата на епиграмата. Там, където се е родила тя – Древна Гърция, епиграмата е изпъстряла сгради и статуи. Известно е, че първите епиграми от V, III, та чак до I век пр. н.е. са повече елегически дистишия - фрагменти от разпаднал се епос. Едва в Римско време – от I век нататък, шегата дава плът на епиграмата, а насмешката става нашата свобода да се почувстваме, ако не повече, то поне равни с осмивания тиран.

Просвещението дава нов мощен тласък на това изкуство. Лафонтен и Волтер, Гьоте и Шилер не се срамят да пишат епиграми, макар в литературната история да остават с обемните си наративи и поезия.

У нас майстори на епиграмата са поети като стария Славейков, за когото се твърди, че Радой Ралин го е окрал в знаменитите си Люти чушки, Стоян Михайловски, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски.

Бумът, разбира се, е по времето на ерата Стършел, когато знайни и незнайни поети се втурнаха да пишат епиграми поради доброто заплащане в изданието – отдушник от несгодите на плановата икономика.

За мен изключителен опит в този класицистичен поради ограниченията си жанр ни е оставил пловдивският поет Добромир Тонев. Сатиричните му стихове от сборника Под седлото на пегаса са, бих казал, разгърнати, мащабни епиграми. Самият сборник бих нарекъл епиграмо-поема.

Под седлото на Пегаса и последвалият го Голямата лудница на Добри Тонев са двете еталонни епиграмо-поеми на българския преход, заслужено премълчани, както се полага на изключителните таланти у нас.

Пловдив има и друг талантлив автор на епиграми – Петър Краевски, чието чувство за хумор търси и различни жанрови изяви.

Но и в национален мащаб малко са запомнящите се днес епиграмисти. Ще споменем Георги Кушвалиев, Николай Искренов, Донка Райнова, Димитър Йотов, Турхан Расиев от Варна, Георги Тихолов от Кюстендил... и комай ще спрем.

Третата божа заповед – Не споменавай напразно името Господне! – не ми позволява да включа в поменника на съвременните български сатирици най-голямото име. Ще го чуете, ако имате търпение, по-долу, направо с цитат от самия Него.

А сега ще говорим за Асен Димитров – Феликс и сборника му Демократични подмени, впрочем чудесно илюстриран от карикатуриста Витко Боянов.

Епиграмите на Феликс имат отличителния белег на добрата епиграма – стават за илюстрация.

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021