Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2223 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4673 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.92(2135 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.92(893 гласа)

Виж още

Феликс: Или за изкуството на епиграмата

4.95   (2401 гласа)
yle="text-align: justify;">Дами и господа, не е нужно да сте литературни критици, за да оцените добрата епиграма: тя трябва да ражда по естествен път, не с цезарово сечение, карикатура. Карикатурата е детето на майсторската епиграма.

Както виждате, текстовете в Демократични подмени имат до един своите продължения в карикатурите на Витко Боянов.

Кондензираният микросюжет, взетият на прицел херой или недъг, плющящата като бич рима – всичко това Асен Димитров ни поднася в своята книжка, тънка на вид, но писана 20 години. Не бих казал, че епиграмите в нея слагат край на „демократичните подмени”, както Феликс нарича българския преход в последния четвърт век. По-скоро оставам с усещането, че няма спасение от подмените, че сме обречени самите ние на подмяна.

Епиграмите на Феликс обаче ни оставят един спасителен изход: смеха, насмешката, иронията. Без съмнение всички те са рефлекс на самозащитната ни реакция от нашата собствена уязвимост, ако щете – от нашата безпомощност да променим подмените, да разпердушиним гнездото им. Но когато нещо е по-силно от нас, остава ни изходът да му се надсмеем.

Точно изкуството на насмешката е затворено между страниците на Демократични подмени. Книжката ни предлага  и битийния изход на саморазграничението, на – нека го кажа – Алековския идеал за щастливия човек: човекът, който не изменя на себе си, въпреки непрекъснатите опити за подмяната му, било от собствената му съпруга, било от тъщата, било от историята, парламентите, партиите, и целия тюрлю гювеч на човешкото ни битие.

Онова, което Асен Димитров – Феликс ни предлага с тази книжка, е да се посмеем и над себе си, и тъкмо в това е достойнството на събираните 20 години епиграми – тези рано убити присмехулници в лирическото изкуство.

Ще добавя нещо отличително за стила на епиграмиста Асен Димитров: дали ще се глуми с животинския свят, света на дивата природа, или с питомните животни в Министерски съвет и парламента, или пък с домашните /тук от чиста куртоазия ще спестя изброяването им/, Феликс го прави без злъч; чужда му е отровата на унижението. Защото майсторската епиграма не убива оня, към който е насочена: тя оставя битиен изход и за него – да се види в огледалото, пък да среше поне перчема си, ако не може да изпили кучешките си зъби.

Ще кажа и какво бих искал да прочета в следващата книжка епиграми на Феликс – повече персонализирани шаржове, повече нисък полет на присмехулника по теметата на реални политици, бизнесмени, кметове, литератори, ако щете, учители, гурута на отворени и затворени общества, видни мислители на нашия ден. Мисля, че днешната епиграма може само да спечели със своята конкретност. Много е писано, тъй да се каже, за на

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021