Светла Караянева

Поезия

Писма до Мара

5.00(7 гласа)

Поезия

Вавилон

4.92(86 гласа)

Поезия

Уилям К. Уилямс

4.79(28 гласа)

Поезия

Яворът

4.71(35 гласа)

Виж още

Слово за лирика

4.91   (32 гласа)
овосъчетания.

И така, П.А. е песенен лирик. В строфите му пулсира изконният ритъм на древното синкретично изкуство, чиято муза е изобразявана с лира в ръка. Не напразно стихотворни текстове на поета бяха въплътени в сполучливи творения на българската попмузика. Критиката своевременно и справедливо отбеляза редицата достойнства на тази поезия: приглушената тоналност на интимната изповед, чистият лиричен изказ с предметна осезаемост, неподправената лиричност, придаваща органична свежест на стиха, звънкото слово. А от друга страна – пъстрота на теми и съпричастия. И отчетлива гражданска позиция, заявена честно и навреме. Култово ще остане стихотворението “С народа сме. Обичаме го също”. Със стоманената си конструкция то се издига като Айфелова кула над целокупното творчество на поета и социалният му патос очевидно е непреходен:

 

Мъдруваме, говорим епохално,

а той не чува нашите слова.

. И няма по-горчиво, по-печално,

по-страшно неудобство от това.

 

Безплодно красноречие, тиради-

порой от гласове, а няма глас.

Огласяме салони и площади –

с народа сме, но той дали е с нас?

 

Поетическата кариера на Петър Анастасов е видимо благополучна. Всяка стихосбирка е възходящо стъпало, поредно доказателство за развитието на родения лирик:

“Зимна нежност”/1968/,”Тройно огледало”/1972/,”Площад на хълма”/1977/,последвани от споменатата вече отличена “Както те обичам”/1982/, в която лирическият субект е напълно завършен. Естествен и сърдечен, чувствителен и нравствен – такъв ще запомним поета с име на апостол. Поезията му е свят с аромати и гласове, пролетни сокове и ронещи се класове. Като селяка на Робърт Бърнс и Петър-Анастасовият юноша върви в цъфналата нива след миража на щастието. Радостта от битието, мигът в шепа –акварелната импресия трепти в маранята, поезията се затваря във формата си. Въздействието се поражда от осезанието на образите, от хармонията между думите – знаци, които се откъсват от конкретните значения и активират ирационалните лирически пространства.

Един от ключовите образи в поетиката на П.А. е снегът – символ, натоварен с различни значения и функции. “Защото аз съм сняг и още нещо, което е в самите вас” –така завършва стихотворението “Зимна нежност”,дало наименованието на първата поетична книга. Бялата стихия в небосклона на лирика изменя нюансите и обема си, вгражда се като семантичен пласт в редица текстове. Снегът на белия лист, очакващ първите стъпки на твореца, пиктограмите на птици и зверове,които разчита острият поглед на селския юноша. И “стадото е пряспа, в сянка оредяла”. “Снежнобелият скреж неусетно пълзи, неусетно покрива ръце и лица” и ние слушаме очаровани “старинния концерт на снегопада”. Снегът е в първата бяла риза, облечена от възмъжалия хлапак, в белокрилия спомен за рано отишлата си Ани, в белотата на Млечния път, до който е трикракото столче на поета,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024