И ако ви домъчнее за Петър Анастасов, разтворете страниците на последната му поема “Големани” – той е там, в сгушената балканска махала, разговаря с тревите и язовеца, свещенодействува край казана с ракия в доверена мъжка компания, а вечер предпочита звездния екран пред телевизора с двете програми. С какво е по-богат от нас поетът – с една сълза – отговаря грузинецът Бесик Харанаули. Или както го е казал самият лирик с библейско име:
Студено е през януари.
Но върху моето лице
сълзата като въглен пари.
Помни сълзата ми, сърце!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.