Вавилон

Ще науча езика ти.

Дума по дума, сричка по сричка.

И гласните ще пеят,

съгласните ще звънят.

Летен дъжд в съня ми.

Красиво е словото,

което не разбирам.

Играта на устните,

крепостта на зъбите,

градините на любовта...

Блика Ефрат

по зелените тераси,

някъде роби

въртят колелото.

Висока е кулата,

издига се на възбог.

И няма да я довърши

разрушената реч,

разпилените говори.

Ще науча езика ти.

И думите ще преминат

предсърдията на града,

с корени ще се впият.

Високите градини на любовта,

семе в глината.

И слънчева влага –

разлиства се словото,

филизите търсят

пролуки във смисъла.

Разбираш, разбирам –

аз съм ти,

ти си аз.

Семирамида,

съцветия в сърцето.

Дресиран папагал

в клоните.

Кажи: аз съм ти...