Обичам бурите в началото на май,
когато гръмотевици немирни
се смеят сякаш си играят
в небето сиво на Всемира.
Младежки се взривяват те
дъждецът воден прах разпръсква,
и перлен дъжд по нас тече,
а нейде слънчев лъч пролъсква.
От планината стича се гъвкав поток,
не стихва в гората птичата врява,
отеква по урвите този крясък дълбок
и все по-забавно наоколо става.
Ще кажете – заплесната Хеба отнесено
храна на Лешояда Зевсов дава
и от божествена чаша небесна
без да ще Земята напоява…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.