Защо виеш...

За какво виеш, ветре полунощен,

защо побъркано така шумно скърбиш? ..

Какво е странното в това твое гласище,

та звукът ти глух в нощта се втурва мощно?

С език тъй ясен за сърцето

говориш ти за странна мъка –

ровиш и взривяваш като в пъкъл,

сякаш свирят сто тромпета...

О! Не ми пей ти песни страховити

за древния хаос, за хората близки!

Как душата на нощта покоя си иска

ти чуй я, води я спокойно любимата!

Изтръгва се ти от гърдите на Смъртта

в копнежа да се слееш със безкрая...

Недей събужда бурите в нощтта –

под тях се крие Хаосът, аз зная!