Мирослава Атмаджова

Разказ

Другата жена

4.87(1494 гласа)

Разказ

Извън закона

4.86(14 гласа)

Разказ

Разказвачката на истории

4.84(19 гласа)

Разказ

Летящият москвич

4.50(18 гласа)

Разказ

Обратен полет

2.66(659 гласа)

Виж още

Момчето, което обичаше махи-махи

2.74   (419 гласа)

Ан се намръщи и за десети път надникна във фурната. Хавайската риба, която се печеше вътре сякаш от цяла вечност, не отбелязваше видим напредък. Изглеждаше едновременно изгоряла и полусурова – въпросът в какво състояние е обядът явно щеше да остане открит, докато младата жена не го поднесеше на масата. Класическа риба на Шрьодингер. Вместо котка в кутия, ставаше дума за бодлоперка и два картофа в тава, но принципът беше същият. Подобно на китайската кулинарна традиция, квантовата механика не прави разлика между обяд и котка.

Всеки път, когато кръстосаше пътища с махи-махи, Ан си припомняше защо не иска тя да присъства нито във фурната, нито в живота й. Всичко около тази проклета хлъзгава риба беше на хазартен принцип. Ан я купуваше на късмет, без да е сигурна дали е уловена вчера или преди седмица. Съчетаваше я с продукти на късмет, без да знае дали резултатът ще бъде кулинарен шедьовър или хранително натравяне. Готвеше я на късмет и тихомълком се надяваше никой на масата й да не вземе да умре до десерта. Ан никога не беше твърдяла, че е добра кулинарка, но с някои рецепти постепенно успя да установи мирни дипломатически отношения. Първият път, когато приготви традиционните хавайски сарми, Ан остана без вежди за месец. За сметка на това правеше такъв сладолед, че можеше да напълни цялата веранда за минути с развълнувани, боси деца, въоръжени със супена лъжица и чаша. Сладоледените следобеди в двора на жълтата къща се бяха превърнали в събитие за цялата улица – нещо средно между английско чаено парти, цирков спектакъл и в някои дни, MMA среща. Единственото нещо, което пострада от тези сладки моменти, беше цветната градина на Ан. Четирите пъстри алеи, виещи се около входната врата, често отнасяха по някой разсеян момчешки крак, отплеснал се в погрешната посока. В началото Ан се ядосваше за похабения труд и за нежните, намачкани стебълца пред вратата си. Постепенно обаче се научи да вдига рамене всеки път, когато се натъкнеше на отпечатък от малък крак върху някоя от орхидеите си.

- Обожавам всяко коренче в тази градина, но проклета да съм, ако се скарам на дете заради нея – каза Ан на една съседка. – Искам тук да са сред приятели, а приятелите си прощават.

Безрезервната обич на двайсетина от най-дивите, шумни, необуздани и прекрасни момчета на света изисква някакви жертви.

Подозрителна струйка пушек започна да се извива над печката и рязко върна Ан в настоящето. Въоръжена с кухненска кърпа, калена в много битки, тя бързо измъкна димящата тава и я хвърли на масата. Ан изпитваше неподправена омраза към махи-махи, но синът й харесваше тази дяволска риба. Можеш ли да твърдиш, че обичаш някого истински, ако не си причиняваш главоболия заради него? Момчето щеше да е щастливо, когато се върне от училище. Майка му щеше да помърмори наум още няколко часа, да изстърже въглените от тавата и да заличи от съзнанието си спомена за махи-махи до следващия вторник.

Очакваше хлапето всеки момент и щом се увери, че няма опасност

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021