Борис Пасков

Поезия

Мильо от бронз

4.93(1489 гласа)

Поезия

Главната

4.92(309 гласа)

Поезия

Площадите

4.92(500 гласа)

Поезия

Непредвидимо

4.90(891 гласа)

Поезия

Капана

4.84(162 гласа)

Поезия

Лъвов мост

4.81(70 гласа)

Виж още

Джумаята

4.67   (70 гласа)

Слънцето мързеливо отмества сенките

като тежки сандъци,

от които изскачат

всякакви хора,

безброй минувачи,

създадени да говорят,

ръкомахат

и крачат

във всички възможни посоки.

Едно минаре,

много високо,

се оглежда в моята чаша с кафе нарцистично.

С дрезгав глас мюезинът дере

някаква древна молитва

и стене.

Бучка захар разклаща мистично

отразеното в кафето ми сътворение

и аз се опитвам

с една глътка да спра катастрофата,

световното разрушение.

Моята намеса успява

и се чувствам божествено.

Наоколо вече не е врява,

а някаква меса тържествена

на самия живот.

Който иска да търси

Свещения Граал

и

изчезналия Кивот.

Тайните на този свят,

скрити зад мрачни стени

и прашни завеси.

Пред мен са следите от Божия занаят-

тук е създаден светът,

тук е замесен.

От деветдесет и девет езика

и

всякакъв цвят.

От безкрая небесен.

Между тези хълмове

Бог е създал Земята.

После кафето

и

Джумаята.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021