Борис Пасков

Поезия

Мильо от бронз

4.93(1467 гласа)

Поезия

Главната

4.92(309 гласа)

Поезия

Площадите

4.92(500 гласа)

Поезия

Непредвидимо

4.90(890 гласа)

Поезия

Лъвов мост

4.81(70 гласа)

Поезия

Дъждът

4.73(84 гласа)

Виж още

Капана

4.84   (162 гласа)

Паяжина

от къси преплетени улички

трепти ,

закачена за къщите.

Те са същите,

които със своите цветни фасади,

стари балкони

и ризи върху просторите

примамват деня,

който,

по-наивен дори и от хората, без да пита, така се оплита,

че няма измъкване от тази мрежа,

в която се люшкат небрежно

хора,

музика,

аромат на кафе

и

дим от цигари.

В тези стари

като света лабиринти

се изгубват дори боговете.

Затова и от двете

страни на Капана

ги търсят

и

се молят за тяхното

толкова важно спасение.

Ако не бие камбана,

от минарето

мюезин

отчаяно

стене.

Има още нещо

специално

или поне не е

за пренебрегване.

Макар и неофициално,

тук е най-силното

земно притегляне.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020