Борис Пасков

Поезия

Главната

4.92(309 гласа)

Поезия

Площадите

4.92(500 гласа)

Поезия

Непредвидимо

4.90(890 гласа)

Поезия

Капана

4.84(162 гласа)

Поезия

Лъвов мост

4.81(70 гласа)

Поезия

Дъждът

4.73(84 гласа)

Виж още

Мильо от бронз

4.93   (1467 гласа)

Градът се стича всеки ден пред него.

И винаги го снима някой.

Подръпват му носа,

ушите.

Шептят му глупости –

най-обичайната стратегия,

или се забавляват

с негов прякор.

Заливат се от смях.

И с тези изстрели без заглушител

оповестяват на града

и

на света

съвсем сериозно,

че бронзовият мъж ,

с лице така измъчено и грозно ,

не е един от тях.

Държат се с него

като с детрониран цар,

подхвърлен за шеги

и

смях

на шутовете,

за забава.

Но тази врява

не го обижда или натъжава.

Заслушан някъде,

заслушан в нещо,

което само лудите и мъдреците чуват,

което само те разбират колко струва,

за него другото е без значение.

Едно велико изречение

от седем хълма и една река

не може,

няма как

без него,

препинателния знак,

да се оформи.

Дори да е на най-безсмъртната тематика.

Величието има своята граматика

и в нея лудостта е норма.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020