Площадите

Площадите са слънчеви часовници.

Тук хората са стъпили направо върху сенките

на своите минути,

часове,

години,

които, щом се удължат,

се смесват с другите непредвидимо.

Тогава хората открито започват да говорят

за какво ли не-

за времето,

за болните си колене,

за Слънцето,

което обикаля и тиктака

като навито със пружина.

Така забравят сенките,

които дълго чакат,

които незабележимо

влизат

или пък напускат къщите

и се променят,

не остават същите,

дотолкова се различават,

че хората съвсем се огорчават,

когато разберат след време онова,

което се е случило

с техните минути,

часове,

години.

И ги превръщат в обяснения.

В причини.

Във виновници .

Но падналата сянка на съмнение

съвсем не бърка

безупречните

слънчеви часовници