Борис Пасков

Поезия

Мильо от бронз

4.93(1467 гласа)

Поезия

Главната

4.92(309 гласа)

Поезия

Площадите

4.92(500 гласа)

Поезия

Непредвидимо

4.90(890 гласа)

Поезия

Капана

4.84(162 гласа)

Поезия

Лъвов мост

4.81(70 гласа)

Виж още

Дъждът

4.73   (84 гласа)

Дъждът

държи за косите

един голям облак,

който говори нещо сърдито

и мръщи лицето си обло.

Дъждът толкова силно стиска

тези мокри коси,

че водата от тях

в прозорците плиска

и измива летния прах,

после се втурва да прекоси

всички улици

и накрая скача

в реката.

Когато

ръката

на дъжда се отпусне,

облакът,

като балон

на воля пуснат,

отлита в простора.

Чак сега

из града тръгват хора,

които сериозно говорят

че дъждът и облият облак

са едно безобразие,

и се сърдят на чадърите,

които никога не могат

да ги опазят,

на локвите,

в които трябва след всеки дъжд да газят,

и не забелязват

в своята сърдита разходка,

едно листо,

плаващо покрай тях

като спасителна

лодка.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020