Борис Пасков

Поезия

Не всяка слава блести

5.00(1 гласа)

Поезия

...

5.00(1 гласа)

Поезия

Мильо от бронз

4.93(1490 гласа)

Поезия

Площадите

4.92(500 гласа)

Поезия

Главната

4.91(312 гласа)

Поезия

Непредвидимо

4.90(892 гласа)

Виж още

История на изкуството

4.37   (30 гласа)

Слънцето влиза между скалите

и тук

с могъщия чук

на своята огнена температура

удря каменната архитектура

докато я пропука.

Всякакви перспективи и композиции

в пукнатините ще заблещукат.

После

вятърът ще пристигне,

целият в прах,

и ще забие длетата си

в тях.

Ден и нощ ще дълбае,

ще руши,

ще ругае,

камъкът ще изпита всичките му капризи,

но накрая под прашната риза

ще се окаже гениално прецизен

ваятел.

Дъждът е приятел

на всичко, което е сиво.

И щом завали

тези скални масиви,

тези сиви скали

ще заблестят с тъмен блясък.

Преди да спре,

от съвършеното творение

дъждът ще събере за вечността

две шепи пясък.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023