Борис Пасков

Поезия

Не всяка слава блести

5.00(1 гласа)

Поезия

...

5.00(1 гласа)

Поезия

Мильо от бронз

4.89(1505 гласа)

Поезия

Площадите

4.89(504 гласа)

Поезия

Главната

4.89(314 гласа)

Поезия

Капана

4.84(163 гласа)

Виж още

Непредвидимо

4.89   (893 гласа)

Една жена чертае устните си,

оправя си косата.

И понеже това става не в будоар

или в гримьорната на някой театър,

а на оживения тротоар по средата,

се случва нещо страхотно.

Внезапно целият уличен грохот

е пронизан от автомобилните клаксони,

а те, достигнали своя максимум,

се превръщат

в най-първичния зов във вселената

за взаимност.

Даже когато светва на светофара зеленото,

тази гръмовна интимност не спира.

Жената,

която обърка Всемира,

в първия миг не разбира

какво точно става насреща.

След това се досеща

и се усмихва.

Голямата врява не стихва.

Едни са весели,

други се дразнят.

Красива жена е замесена.

Всеки миг ще започне война.

Или празник.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024