ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА

Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

От далечни времена.

От предишни прераждания.

Те ме докосваха

през бури, през слънца,

през преспи, през знамения...

Шепотът им беше толкоз истински,

че всяка клетка в мене се разбуди.

Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно

сред висините на планетата Земя,

където нежността успява да е съвършена,

където любовта е дар от Боговете

и възобновява живота във вселената.

Спряла съм сред фееричните цветя в градината –

благодарна, възродена

от онова,

което ми разказаха ръцете ти.