МЕЖДУ ДВА СВЯТА

1.

Пием кафе с моите близки,

седем души сме край приятната маса –

пет от тях са в измерението на мъртвите,

шестият е през седем планини оттатък.

Пием кафе от моята чаша –

ту ми е весело,

че се обичаме,

ту ми е тъжно,

че не ги виждам.

Пием кафе от една чаша –

седем души сме,

а съм сама до масата.

7.

Отварям прозореца

и поглеждам в небето.

махам на близките,

които за небето заминаха,

махам на съществата,

които живеят в пространствата.

Сбогом им казвам.

Сбогом отвръщат.

Сбогом, означава да бъдеш с Бога.