Фрагменти

*

… или вече не ни трябва огън а, момчета…

*

Едва ли има нещо от преведените у нас книги на Джек Лондон, което да не съм чел. Много от тях по мно­го пъти! Днешните американци не дават пет пари за него, но той си е над мнозина други, по които си падат. (Не става дума за Кинговци и Брауни – тях да ги броят бестселърджиите! Светът бездарно „данбрауняса” и „ха­рипотъряса”, но хайде да не сеем на корена му ряпа...) Бях Белю Пушилката. Пешо Салама – Джак Малчо. С него ядяхме мечо месо и презирахме всички „чечако”. А момичетата харесваха „Малката стопанка на голямата къща”, „Лунната долина”, „Сърцата на тримата” – с дос­та природни картини и психологически характеристики. Такива „женски” не ни трябваха – търсехме момиче като Джой Гастел. И си подпявахме:Защо ни са на нас жени, защо ни са на нас жени,щом имаме кримбамболи,кримбамболи, кримбамболи-и-и… Веднъж татко ни чу и запя с нас. Разбра се, че и той е от мъжете, които се хранят с мечо месо.

*

В края на пети клас прочетох „Мартин Идън”. С по­трес! Нищо, че ме съсипваше неспособността да проумея какво е „феномен” и какво „ноумен”. Тормозеше ме и онази странна фраза: Няма друг бог, освен непознаваемото и Хърбърт Спенсър е неговият пророк.Май този пророк има предвид героят на Чехов от „Дуел”, когато проломотва, че е скучно да спиш с жена, чела Спенсър.Ами ако не чете, по-интересно ли ще е спането?!

*

Реших да спя по пет часа, да заработя в пералня, де­нонощно да чета и пиша, да се бия със Сиренената глава, а накрая, достигнал до славата, но останал неразбран и самотен – да се удавя. Успях само в боевете с Ванчо – на­речи го Сиренена глава и нататък е ясно! Ала родителите лесно разплетоха случая и сдружените им сили сложиха край на схватките ни.Победиха, но от „Мартин Идън” проумях, че лите­ратурата презира победителите. Страниците за „утайка­та на обществото” компенсираха лиготиите с Рут.

*

В „Спасителят в ръжта” лиготии нямаше. Вярно, Холдън си държеше в киното ръцете с едно доста читаво момиче, обичаше и сестра си Фийби… Нали именно на нея каза какъв иска да бъде?!Но по-важното е, че мразеше превземките. Напри­мер – предвзетото задниче на патката Сали Хейз, която така и не разбра колко важно е къде отиват патиците през зимата. Не разбра и защо Холдън мисли, че в коня има нещо човешко…Той обяви свой съученик за „чувствителен като клозетна седалка”. (Такава е чувствителността на бая емоционален народ в българската поезия.) Съжалявах пъпчивия скучен Акли и старчето със степаното инди­анско одеало. Въпреки че и двамата не могат да различат