Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(4 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

5.00(5 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.97(314 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(186 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 гласа)

Виж още

КОЯ Е ЖЕНАТА?

Сантиментална история

4.81   (64 гласа)

- Аз отивам на плажа!... - лениво каза операторът.

- Аз също!...допълни помощникът му

- Тази жега ме стопи!- категорично допълни операторът. - Аз отивам да се потопя в морето. Ако ти трябваме позвъни ми по телефона...- Той заключи вратата на репортерската кола и двамата с помощника си безгрижно се спуснаха по пътеката към плажа.

Репортерката завистливо погледна след тях.

От високо ресторантът приличаше на грохнала от старост рибарска хижа с покрив от стари турски керемиди, по които тук-там беше поникнала висока свежа трева. Сградата удобно бе разположена на широка седловидна поляна в най- ниската южна част на нисък хълм, който през зимата вероятно я пазеше от свирепите северни ветрове. Низината на хълма продължаваше към дълъг и тесен, покрит с трева и ниски храсти скалист борун. От терасата на ресторанта криволичаха стъпалата на дървена стълба, която се спускаше към малък плаж, на който сред черупки на миди и изсъхнали водорасли бяха извлечени на пясъка две рибарски лодки. На известно разстояние от брега започваше конструкцията на дълъг талян, навлязъл няколко стотин метра навътре в морето. Павирана пътека водеше на дясно от ресторанта към друга стълба, спускаща се към обширен и дълъг плаж, простиращ се почти на една миля, чак до съседния скалист борун на върха на който бяха накацали хотел и няколко огромни частни вили. От този далечен борун екипа на телевизията току що се върна, защото когато отидоха: там още от ранно утро разочарован ги очакваше, отговореният и с будна съвест гражданин, които бе изпратил сигнал до телевизията, да направят репортажът за течащите в морето фекалии и боклуци изхвърлени от канализацията на вилите и на хотела на плажа. Оказа, че напразно бяха отишли. Репортажът се провали, защото провезата преди два дни бе прибрала всички боклуци навътре в морето и бе заличила всички доказателства.

Тъкмо бяха прибрали апаратурата и кабелите в репортерската кола, и всички смятаха да се изкъпят в прохладното море, когато телефонът на репортерката звънна и главната редакторка я помоли с весел полуироничен глас:

-Стефче!... В градчето в което се намираш в момента имало някаква много интересна и колоритна личност, за която едва ли не се носят легенди. Бил собственик на ресторант, които се намирал съвсем до брега на морето. Там имало и талян. Някой от колежките са ходили в този ресторант, и са очаровани не само от добрата му кухня, но и от собственика на ресторанта, които се оказал много колоритна и героична личност, за която се говори едва ли не във всички кътчета на страната. Особено от жените!...Пощурели са по него! А преди известно време през една буря с риска на живота си спасил два е деца от удавяне. Провери моля те, какъв е този юначага и ако решиш, че заслужава интерес, направи кратък репортаж, но така, че да не изглежда като реклама на заведението. За сега няма да го използваме. Ще го пазим в архива, докато намерим повод да го излъчим. Да

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020