КОЯ Е ЖЕНАТА?

- Аз отивам на плажа!... - лениво каза операторът.

- Аз също!...допълни помощникът му

- Тази жега ме стопи!- категорично допълни операторът. - Аз отивам да се потопя в морето. Ако ти трябваме позвъни ми по телефона...- Той заключи вратата на репортерската кола и двамата с помощника си безгрижно се спуснаха по пътеката към плажа.

Репортерката завистливо погледна след тях.

От високо ресторантът приличаше на грохнала от старост рибарска хижа с покрив от стари турски керемиди, по които тук-там беше поникнала висока свежа трева. Сградата удобно бе разположена на широка седловидна поляна в най- ниската южна част на нисък хълм, който през зимата вероятно я пазеше от свирепите северни ветрове. Низината на хълма продължаваше към дълъг и тесен, покрит с трева и ниски храсти скалист борун. От терасата на ресторанта криволичаха стъпалата на дървена стълба, която се спускаше към малък плаж, на който сред черупки на миди и изсъхнали водорасли бяха извлечени на пясъка две рибарски лодки. На известно разстояние от брега започваше конструкцията на дълъг талян, навлязъл няколко стотин метра навътре в морето. Павирана пътека водеше на дясно от ресторанта към друга стълба, спускаща се към обширен и дълъг плаж, простиращ се почти на една миля, чак до съседния скалист борун на върха на който бяха накацали хотел и няколко огромни частни вили. От този далечен борун екипа на телевизията току що се върна, защото когато отидоха: там още от ранно утро разочарован ги очакваше, отговореният и с будна съвест гражданин, които бе изпратил сигнал до телевизията, да направят репортажът за течащите в морето фекалии и боклуци изхвърлени от канализацията на вилите и на хотела на плажа. Оказа, че напразно бяха отишли. Репортажът се провали, защото провезата преди два дни бе прибрала всички боклуци навътре в морето и бе заличила всички доказателства.

Тъкмо бяха прибрали апаратурата и кабелите в репортерската кола, и всички смятаха да се изкъпят в прохладното море, когато телефонът на репортерката звънна и главната редакторка я помоли с весел полуироничен глас:

-Стефче!... В градчето в което се намираш в момента имало някаква много интересна и колоритна личност, за която едва ли не се носят легенди. Бил собственик на ресторант, които се намирал съвсем до брега на морето. Там имало и талян. Някой от колежките са ходили в този ресторант, и са очаровани не само от добрата му кухня, но и от собственика на ресторанта, които се оказал много колоритна и героична личност, за която се говори едва ли не във всички кътчета на страната. Особено от жените!...Пощурели са по него! А преди известно време през една буря с риска на живота си спасил два е деца от удавяне. Провери моля те, какъв е този юначага и ако решиш, че заслужава интерес, направи кратък репортаж, но така, че да не изглежда като реклама на заведението. За сега няма да го използваме. Ще го пазим в архива, докато намерим повод да го излъчим. Да