Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(4 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

5.00(5 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.97(314 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.93(877 гласа)

Разказ

НАРИЧАХА ТЕ КАСТОР

4.92(352 гласа)

Виж още

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92   (186 гласа)

Все още изнервен от негодника, който полицаят преди малко изведе, стоях до прозореца и разсеяно гледах минувачите, преминаващи край полицейското управление, и разбирах , кой ще влезе във входа управлението и кой просто ще подмине. Кои знае защо, когато обикновенните хора независимо по какъв повод влизат в полицейското управление, се притесняват. И това си им личи! Не се притесняват криминалните. Не се притесняват опитните изпечени в занаята негодници, които не веднъж са били докарвани с белезници в полицията и след няколко часа, или най-много след няколко дни, са били освобождавани поради липса на достатъчно доказателства. Пред съда доказателствата никога не бяха достатъчни.Бях гневен от поведението но мръсника, който дежурният преди малко изведе, когото наредих на сержанта да задържи. През време на целия разпит се държа нагло и снизходително с мен и ми се присмиваше. Беше сигурен, че най-много до довечера, и ще го пуснем. Така е!...Ще го пуснем!. Скоро ще пристигнат адвокатите му, ще изтъкнат един куп причини за незаконното му задържане , ако трябва ще платят гаранцията и ще го освободим. А той беше гад!... Целият град знаеше, че е гад! За да изпусна парата, исках да отворя прозореца и да запаля цигара… Не успях.

На вратата се почука:

– Господин инспектор, доведох заподозрения – бързо отрапортува дежурният сержант и излезе.

Заподозреният беше висок и брадясъл мършав, възрастен човек с насинено око и подута кървава долна устна, навлечен в тази лятна горещина с дебело зимно сако, под което се показваше закопчано, мръсно с неопределен цвят елече, а под елечето – скрито надничаше смачканата яка на още по-мръсна и навярно с месеци не видяла вода и сапун риза. Мъжът миришеше на животно и кой знае защо – на загниващ шпеков салам. Миризмата му моментално изпълни цялата стая. В процеса на разговора, който престоеше, из стаята щяха да плъзнаха още по коварни миризми, най-унищожаващата от които беше миризмата, носеща се от скъсаните му плетени обувки. Моментално изпитах желание още в същия миг да го прогоня от стаята, или поне докато не го изкъпят да не ми се мярка пред очите, но професионалният ми инстикт преодоля над отвръщението, което ме обхвана в този момент. Все пак това си беше част от рисковете на професията.

– Седни! – посочих стола срещу бюрото ми и се направих, че не забелязвам протегнатата мръсна, наранена, сякаш нахапана от животно ръка, с огромни неизрязани нокти, Глеми ръци с огромни черни нокти, натъпкани с кал и мръсотия ,където разни микроби, вируси, бацили и други болестотворни твари в тях, си живеят живота. Там те отдавна бяха намерили прекрасни условия за живот, за които заподозреният, щедро като някой Бог, им бе предоставил цялата територия на своите ръце,а вероятно и на цялото своето тяло, като великодушно им бе им отпуснал достатъчно дълъг исторически период от време, без да използа вредни за живота и здравето им, отровни бойни вещества като топла вода и сапун и бе полагал топли грижи, те да се възп

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020