ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

Трийсет и триметровият кораб гордо стоеше на стапела на хелинга, извисил карпуса и трите си мачти над останалите чакащи за ремонт стари гемии и други строящи се в момента по-малки морски съдове, излегнали се на гръбнака си и като оглозгани риби с насочени нагоре извитите си бели ребра. По кораба почти всичко беше готово. Мачтите бяха здраво закрепени с опънатите като струни ванти и фордуни. Реите с нагласени за спускане платна с помощта на безбройните фали, браси и топенанти, здраво завързани за кофел-нагелните стойки на палубата, глухо поскърцваха от лекия ветрец. На носа на кораба от левия и десния борд на вълнобоя, малко над котвените клюзове, беше занитено с големи, дебели и лъскави бронзови букви името на кораба „Пепи“. Същото име беше поставено и на транеца зад кърмата на кораба. Корабът носеше името на дъщерята на бъдещия собственик господин Михаил Чукуров, младата госпожица Пепи. Когато тя се роди преди двадесет и една години, родителите бяха принудени от майката на господин Чукуров да кръстят детето на неинота име – Пена,защото старицата настояваше детето да се кръсти точно на нейното име, без никакви промени и размествания на буквите или прибавяне на нови. Името й да бъде точно като нейното – Пена, и да не наподобява на някои от тези европейски лигавщини. Госпожа Елеонора- съпругата на собственика на кораба, никак не харесваше името на свекърва си и искаше да кръсти момиченцето с някое по-модерно, европейско и аристократично име – например Сиси, или Соня, или Ванеса, или Виолета, или Анабел или поне Пенелопа... Можеше и други красиви европейски имена, които й харесваха да я кръсти!... Но свекърва й Пена Чукурката – едно старо, богато и много проклето и злобно свекървище, което командваше сина си, братята му и цялата фамилия, категорично не позволи. Всички в Бургас я знаеха като шантавата Пена. Някога по турско била много красива и напета мома, - мома мъжкарана, и винаги се разхождала по улицата с набучени на сребърния си колан два пищова. Веднъж, двама млади братя турци се опитала да й се присмеят. Доста цинично се отнесли към нея. А Пена, без много да му мисли, извадила пищовите и започнала да стреля по тях. Не, за да ги уплаши! Тя наистина стреляла да ги убие. Младите турци като разбрали, че тя изобщо не се шегува, през глава търтили да бягат. Добре, че още не се била научила да стреля точно! Простреляла единия брат в бута под задника... Когато бащата на ранения отишъл при началника на градската стража да се оплаче, че една гяурка за малко да убие синовете му, началникът погледнал бащата и и го попитал:

– Мустафа ефенди, синът ти оправи ли се?!

– Да, каптани ефенди, оправи се...

– Докторът извади ли куршума?...

– Да, каптани ефенди, извади го и сега Хасан е добре!

– Добре, Мустафа ефенди!… – Значи, искаш да арестуваме момата?!... И да я съдим?! Нали знаеш кой е баща и на тази мома, а Мустафа?! Той с най-големите хора в Цариград дослук прави! А ти искаш ли, Мустафа ефенди, целият град да разбере,