Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(3 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(4 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(4 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
здере очите!... Бременната жена смутено извърна поглед и наведе глава. Нейната майка недоволно наблюдаваше дъщеря си, която не отделяше жаден и печален поглед от съпруга на дребната женица:

„Нашата Пепа, глупачката, още страда по този недодялан дръвник! – злобно си мислеше тя. – Очите й ще изхвръкнат да го гледа, овцата й с овца замаяна!... Още е влюбена в него! Патка!... – мислеше си тя. – Голяма работа!... Дърводелец!... Работник!... Потен и миризлив! Пфу!... – плю с отвращение. Добре,че неговата съпруга изглежда усети,че нашата патка съвсем си е загубила ума по нейния мъж и здраво го държи за каишката – И този нещастник, съпругът на нашата Пепа: адвокатът, не вижда ли, че жена му всеки миг е готова да се хвърли на врата на този дърводелец? Наистина ли нищо не усеща?! Сляп ли е?!... Ама и той е глупак! Не вземе да й свие сърмите!... Мухльо!“Пепа на мен прилича! Едно време и аз си бях загубила акъла по един морски офицер.Което си е,наистина красавец беше този офицер! Когато го видя с бялата униворма,с епулети и акселбанти и като препаше кортика съвсем си загубвах акъла. Идеше ми да полетя към него. Ама Мишо бързо ме усети: тихо ме прибра в къщй, запретна ми полите, тегли ми един бой с една дрянава шибалка на гол задник; държа ме заключена три дена в килера на тъмно, на хляб и вода и всички глупости и фантазии изфирясаха от главата ми. Голям бой ми хвърли! Седнах си на задника. Ама Мишо беше мъж. Още ми пари задника от шибалката. Нашата Пена също само дървото ще я оправи.Ама тоз мухлъо мъжът и няма да и посегне.Много е възпитан!.От поезия се интересува.Той самият стихове пише...Говори разни глупости, че на жена даже и с цвете не се посяга... Не се посяга ли?!..Аха!... Не се посягало! Пръчката, само пръчката ще е оправи нашата Пепа

Имаше и други гости и журналисти от общинския вестник “Фар” и от други по малки издателства. Фотографи и други по-значими и незначими гости и както винаги става обикновени кибици.

Механиците опънаха дебел гумен маркуч чак в морето. Известно време се мъчеха да го вкарат под самото дъно на кила в гърловината на кингстона. След малко се качиха на палубата, като единият, кои знае защо носеше пълна кофа с вода. Те влязоха през една врата в настройката, където имаше стълба, водеща към машинното отделение. Забавиха се известно време. Горе на мостика щамбайнът няколко пъти извъня и изведнъж мотора запали. От ауспуха изригна пушек, замириса на изгорели газове. От гърловината на десния борд рукна вода и след малко двигателят тихо и равномерно заработи. Всички изръкопляскаха... След малко винтът също се завъртя и публиката пак ръкопляска... После единият механик слезе, погледна работата на винта. Сложи ръка на корпуса на кораба, за да усети влиянието на вибрациите на двигателя върху корпуса. Поклати доволно глава и пак се качи по стълбата на палубата. Така много пъти механиците пускаха и спираха мотора. Слизаха на земята проверяваха нещо, отново се качваха на борда. Някой от тях слагаше ръка на течащата

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021