Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(3 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(4 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(4 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
извън борда вода да провери температурата, отново се качваше, а през това време двигателят работеше и винтът се въртеше на по-малки или по-големи обороти. И както гледаха, някой зрители от публиката с учудване забелязаха, че една дъска от кила на кораба постепенно започна да се отделя от другите, и с времето и увеличаването на оборотите на двигателя тя все повече и все повече се подаваше навън, когато младият майстор, който стоеше да съпругата си, и отговорникът на корабостроителницата, старият майстор бай Анести, изведнъж стреснати като един, хукнаха, грабнаха по един чук и по едно бинарче в ръка и двамата дружно яко зачукаха по дъската и я върнаха обратно на мястото й. После старият майстор донесе една по-дълга греда, подпря я на подаващата се дъска и заби клин в земята зад петата на гредата.

Един от механиците възмутен изскочи от машинното и се развика:

– Какво сте се разчукали по борда, че мамка му стара?... Продънихте ни ушите!

– Нищо!... Нищо!... – успокои го отговорникът. – От вибрациите на двигателя, една от подпорите падна... Поставихме я на мястото и я укрепихме. Повече няма да чукаме!...

Това не беше истина, но никой от публиката не разбра какво стана. Всички си помислиха, че това е някакъв дребен инцидент, с който майсторите много бързо се справиха... „Ами те, хората, си разбираха от работата! Майстори!!!...“ – и продължиха да наблюдават работата на двигателя, който механиците ту спираха, ту отново пускаха да работи.

Младият майстор, много притеснен, понечи да се върне при съпругата си, когато отговорника тихо му извика:

– Павле!... Ела да минем на другия борд да видим нещо!... – и тръгна да заобиколя кораба откъм кърмата.

Павел усети, че майсторът не го вика току-така и смутено го последва.

Когато и двамата се отзоваха от левия борд, където никой не ги виждаше, бай Алекси се спря, застана пред младия мъж, хвана го за яката, разтърси го и свирепо го попита:

– Ти кучи сине, закова ли дъската, когато я поставхме преди четири години?...

– Не, майсторе!... – досети се младият мъж и прибледня. – Не я заковах!... Забравих!...

– Казах ли ти тогава да не забравяш? Казах ли ти тогава, че първата ти работа е да заковеш пироните?

– Каза ми, майсторе! Но аз забравих. Кораба го завършихме в петък. В понеделник трябваше да го пускаме на вода, а аз в събота и неделя вечерта много се бях напил, главата на другата сутрин ме цепеше и аз забравих...

– Това оправдава ли те, идиот нещастен?!... Пиян бил!... Знам, че си бил пиян, глупако! Целият град знае, какви сте ги вършили две нощи с госпожица Чукурова в хотел “ Империал“. Дълго след това в града се говореше за вашите подвизи в хотела с госпожица Чукурова... Мамка му!... Мамка му!... Представяш ли си какво можеше да стане с кораба, с товара и с хората, ако по време на буря дъската бе изпаднала от кила... Това е шест метрова дупка. Нищо не може да ги спаси. Разбра ли?... Разбра ли, глупако?!... Нищо не може да г

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021