Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(3 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(4 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(4 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
и спаси! Извършил си престъпление! Немислимо престъпление!... Голямо престъпление!... Представяш ли си какво можеше да стане?!...

– Представям си, баш майсторе!... Щеше да стане нещо много страшно. Корабът можеше да потъне и всички да загинат!

– Не, можеше!... Корабът щеше да потъне, ако дъската беше паднала по време на буря!... Щеше да потъне!... Имаш късмет, че дъската не падна! И екипажът има късмет! Всички имаме късмет!!!...И сега, ако дъската сама не беше подала: отново щеше да буснем кораба с незакована дъска.Щеше да изпратим екипажа на смърт! Разбираш ли идиот, какво си извършил? За това, което си извършил, можеше в затвора да влезеш. За това, което си извършил, давност няма!... Нали знаеш, че за това задругата на майсторите сега може да ти отнеме майсторското свидетелство?

– Знам, майсторе!!! – прибледня младият мъж, който много добре си представи последствията от своята безотговорност. – Така е, майсторе... Провалих се!... Провалих се! Постъпи, както намериш за редно, майсторе!...

Бай Анести се замисли, разходи се няколко крачки, спря се, приближи се до младия мъж, който стърчеше с цяла глава над него, взря се в очите му, разтеперен дълго, дълго и свирепо го гледа, изкриви от гняв устни, замахна и му изплющя мощен шамар. Момъкът не помръдна.

Майсторът като че ли се отказа да го удря, тръгна, после пак се спря, поколеба се, върна се и извъртя и още по-силен шамар изплющя по бузата на ученика му. Момъкът пак не помръдна. Само на очите му от болка бликнаха сълзи...

Старият майстор се отдалечи, подпря си на стапела на кораба и постоя замислен.

– Какво да те правя?!... Какво да те правя, глупак нещастен?!...

– Бай Анести, ще ме биеш ли още?!... – примирно и кротко попита младежът.

– Няма да те бия повече, идиот безотговорен!... Има ли смисъл! Как можа да забравиш?!... Как можа?!.... Четири години!... Четири години незакована дъска да не мръдне. Ама пък какъв майстор си, дявол да го вземе?!.... Как си я пасвал тази дъска?... Цели четири години незакована шестметрова дъска, без нито един забит пирон в нея да издържи на всички бури. Цели четири години да не падне! Голям майстор си! Но си постъпил крайно безотговорно. От публиката нищо не се усетиха, но момчетата от тайфата всичко разбраха. Ясно им стана, че дъската не е била закована. С тях ще се оправя! Само някои от майсторите от злоба да не те натопи пред задругата. Но и с тях мисля, че ще се оправя. Трудно ще се оправя, но ще се оправя! Но безобразието, което си извършил, не мога да го подмина! Наказвам те! Наказвам те шест месеца да получаваш половин заплата... Това ще е само между теб и мен. Никой не трябва да знае защо ти намалявам заплатата, защото ще се досетят за причината. Те и без това ще се досетят, ама!... Наказанието ти е малко! Много е малко!... Ако беше друг, щях да го предам на задругата на майсторите, а те щеше завинаги да го лишат от майсторство. Но аз теб няма да те предам на тях. Не мога да те хвърля на кучетата

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021