Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
да те разкъсат и да се лиша от такъв голям майстор като теб. От такъв талант...

И пак промърмори тихо на себе си. „Четири години незакована дъска да не мръдне! Каква майсторска работа?!... Четири години!”.

– Свободен си!... Махай се от главата ми, глупак безотговорен! Махай се!... Върви при жена си!... И гледай и тази година пак да се напиеш и пак да забравиш да заковеш дъската!... Ах, да! От днес завинаги отменям традицията последната дъска да се забие преди пускането на кораба. Докато всички дъски не бъдат заковани, докато корабът не бъде щателно прегледан и пуснат на вода, никакъв празник и никакво пиене!...

– Благодаря ти, майсторе!... Няма да забравя, майсторе!... Никога повече няма да забравя, майсторе – поклони се младият майстор и тръгна.

Старият майстор мълчаливо и с досада му махна с ръка да си върви.

– Какво има? – обезпокоена и загрижена от това, че се забави го попита жена му, като видя зачервените от шамарите на майстора бузи и сълзите в очите му. И съвсем наивно си помисли,че лицето на съпругът и много силно обгоряло от слънцето и от вятъра ,затова бузите му са толкова зачервени и очите му сълзят,защото младата жена не можеше нито за миг да си представи, нито за миг не можеше да си помисли,че бай Анести, когото съпругът и обичаше повече от баща, ще го извика зад другия борд на кораба,за да му изплющи по бузите няколко шамара. А вероятно нямаше и за какво

Тя бе една от всичките, за които падането на дъската от кила не означаваше нищо тревожно. Помисли си,че вероятно това бе част от ремонта,защото те двамата с бай Анести много бързо и майсторски, я поставиха на мястото и

-Има ли нещо?…

– Не!... Нищо няма!... – отвърна потиснат младият мъж и мъчително си призна на пред себе си: „- Има!..,Има!... Можеше да стане, много страшно!!! Можеще да стане нещо много страшно!...“-избърса си сълзите и скришом се прекръсти.

<<<10111213

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021