Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
как синът ти и другото ти копеле, брат му, което се подигравало с българката, искаш ли целият град да разбере, как твоите двама сина като зайци са побягнали, когато тя извадила от пояса си пищовите?! Че една слаба нежна мома – а тя наистина е хубава мома, – се е справила с двама здрави и яки мъже. Мустафа, всички познаваме синовете ти, знаем какви келеши са, знаем също че така са търчали, че чак петите им се биели в задниците от страх, когато тя е запукала с пищовите. Това ли искаш, Мустафа ефенди. Семейството ти за резил ли искаш да стане?! Хайде да забравим тази история, а?!... Мустафа ефенди!... Ако решиш да ровиш, аз няма да бъда на твоя страна...

Мустафата помислил, почесал зад тила и промърморил:

– Прав си, каптани ефенди, нека да забравим тази история, че май наистина ще станем за резил!...

И тръгнал да си ходи, когато го застигнал гласа на каптани:

– Мустафа!!! И кажи на синовете си да си седят на задника, защото ако се опитат да направят нещо на момата, този път няма да им се размине!... Чу ли ме добре, Мустафа! Предупреждавам те!

– Чух те добре, каптани ефенди – отвърнал бащата на пострадалите синове. – Обещавам, че ще си кротуват!

И в днешно време целият град знаеше, че преди да умре, когато била ядосана, а тя много често била ядосана, баба Пена често си позволявала да налага с бастуна тримата си синове. А те и тримата бяха едни от най-уважаваните граждани в града. Та

тази проклета и властна дъртофела и дума не даваше внучката и да бъде кръстена с по европейско, и по красиво име,защото смяташе,че това били европейски изгъзици.

Всъщност, госпожа Елеонора също не се казваше Елеонора. Тя още като момиче при запознанства се представяше това име, защото така името изглеждаше по-аристократично и европейско. Инак се казваше Елена, което си беше съвсем европейско име, но в момента не беше модерно.

Корабът като устремено копие бе насочил в посока към морето бушприта, на които прибрани и нагънати белееха кливерите с нанизани сегерси по опънатите за фок мачтата стоманени щагове. Корабът беше почти готов. Оставаше само на отворения дълъг отвор на борда, от която се виждаха част от дебелите и яки дъбови ребра на шпангоута и вътрешната обшивка на трюма, да се постави последната, само на двайсет сантиметра под водолинията – една-единствена шестметрова дълга дъска на кила. Дъска, дебела десет сантиметра и широка двадесет и пет сантиметра. Да се закове, след което на кила вече можеше да се нанесе пласт с отровен кузбас срещу вредните за корпуса морски организми, да се боядиса втори и трети пласт с основния цвят, също отровна боя, и корабът бе готов за пускане в морето, където като птица да разпери платна и да отплава към света

Дъската бе готова. Рендосана, изгладена, скосена в горната и долната си част под необходимия ъгъл, тя вреше във кипящата вода на дългата осем метрова метална вана, докато стане достатъчно пластична, за да не се пречупи от леката извивка на корпуса при поставя

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021