Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
нето й на кораба.

Собственикът, който бе поръчал кораба, господин Михаил Чукуров, неговото семейство, собственикът на корабостроителницата, отговорникът на корабостроителницата, калфи, чираци, поканени гости и случайни кибици с вълнение очакваха тази последна дъска да бъде поставена на мястото й и да сложи край на двегодишния строеж на този красавец, извисил се на своите стапели над всички строящи се морски съдове и с високите си мачти, които се виждаха от целия град. Всички чакаха да стане голямото събитие, след което да се подредят масите и да започне празникът.

Група от дърводелци, понесли в ръцете си дълги метални щипци, се приближиха към ваната. Прихванаха с щипците дъската, оставиха я за малко да се отцеди от горещата вода и дружно я понесоха към корпуса на кораба. Поставиха я на мястото й и докато другите продължаваха да държат дъската с щипците, майсторът под ръководството на когото бе построен този кораб, двайсет и осемгодишен млад мъж, взе чук и едно дъбово бинарче и като го постави на дъската, за да не я нарани, започна да чука с чука. През това време други дърводелци поставиха на фалшборда дълги стяги. Дъската постепенно започна да се намества в отвора. Останалите също взеха чукове и бинарчета, зачукаха върху дъската и след десет минути тя така бе поставена на мястото си, така че не се различаваше от останалите дъски на кила. Калфите затегнаха стягите и ги оставиха натегнати, докато дъската, след като изстине, сама щеше да поеме своята форма на кила. След като бе свършена цялата работа, младият майстор се извърна към публиката, наблюдаваща действията на групата, поклони се и се усмихна доволен. Всички се засмяха и му ръкопляскаха. Младежът бе симпатяга, висок, строен и много добре сложен момък с яка физика, широки рамене и тесен ханш на мускулестото тяло, което потникът, след дългото носене в тези горещи слънчеви дни, бе пощадил от лятното слънчево изгаряне и сега, след като го свали, бе оставил на тялото му белия си отпечатък на голия му торс. Когато се извърна към публиката всички видяха дългия дълбоко разоран от шрапнел белег който се спускаше от дясното рамо, през гърдите му, та чак до корема. Белега младият мъж бе получил от един шрапнел на фронта преди три години в края на войната в битката при Дойран. Преди да замине на фронта той още от дете чиракуваше в тази корабостроителница – от обикновено момче за всичко до чирак, калфа и най-края до майстор.

Някога, преди повече от петнадесет години, баща му го бе довел от едно близко до града село, предал го бе на майстора Анести с думите:

– Майсторе, предавам ти това дърво. Дялай го, режи го, сечи го, оформяй го! За теб е месото, за мен – костите. Учи го, мъчи го, но занаят му дай и човек го направи. Вярвам ти, майсторе!...

И си замина. През цялото време на чиракуването на момчето дойде само три пъти, като единия път дойде само, за да набие сина си, защото то с още един чирак бе решило да избяга с някой кораб, за да стават моряци. Полицията три дни

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021