Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Ало!... Грешка моля!

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(330 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

По действителен случай

4.92   (887 гласа)
търси момчетата из града и пристанището. Намериха двамата бегълци в трюма на една голяма гръцка гемия. Много го би тогава баща му!... Ако не беше майстор Анести, баща му тогава в гнева си щеше да го пребие. Павел повече не се опита да бяга. При този майстор той изкара цялото чиракуване. При него стана калфа. И точно, когато порасна и си взе майсторско свидетелство, започна войната и той бе мобилизиран. След войната отново се върна в корабостроителницата. Бай Анести вече бе станал главен майстор там. Баш маистор. Уста майстор! Дълго време баш майстора Анести все още не му позволяваше сам да поеме строителството на по-големи кораби. Даваше му да прави ремонти на гемии, даже и да строй гемии и по-малки платноходи, но до по-голяма поръчка не го допускаше.

И изведнъж преди около три години, той лично дойде и му предложи построяването на този кораб. По-старите майстори корабостроители се ядосаха, разсърдиха се, че едно хлапе ще вземе най-голямата поръчка, давана досега. Някои заплашиха, че ще напуснат и ще отидат в друга корабостроителница, на което уста майстор Анести просто повдигна рамене и кротко им каза:

– Ами напуснете! Ваша воля!... Никой не ви задържа!...

Собственикът на корабостроителницата също се бе притеснил и бе извикал баш майстора на разговор, на което бай Алекси съвсем спокойно и дружески му бе казал.

– Чорбаджи, не се тревожи!... В това момче ще е бъдещето на твоето предприятие. Той е умен младеж! Има въображение! Мислещ младеж е! Толкова години го наблюдавам как работи! Когато работи, той мисли и във всяка работа влага и мисъл и фантазия. Останалите са добри работници, но нямат талант! Добри работници са. Добре си вършат работата, но им липсва въображение! Нищо ново не могат да измислят. Това, което са научили от мен и от старите си майстори, това правят. Точно това и винаги това! Добре го правят, но винаги само това...! Нищо ново!... А животът се променя. Той, той ще бъде майсторът на този кораб! Той ще ме смени някога. И няма да съжаляваш, чорбаджи!... Аз, разбира се, ще го наблюдавам...

 

***

 

Младият майстор отиде до едно скеле, на дъската, на която бяха сложени дълги и дебели спираловидни поцинковани пирони. Взе няколко от тях, стисна здраво чука и миг преди да ги забие, го спря гласът на баш майстора:

– Спри, Павле!... Спри, момчето ми!... Знаеш, че тук имаме традиция. Гвоздеите на последната дъска се забиват след като направим хесапа. След като чорбаджията на кораба плати хесапа и след като почерпи за хубавата работа, за да му върви на сполука... Хесапа го направихме!... Чорбаджията го плати!... Сега остана да почерпи и да направи угощението, защото, ако не го направи, всичко накриво ще му върви. Такава е традицията!... Нали чорбаджи?! –обърна се към собственика на новопостроения кораб.

– Разбира се, баш майсторе! Както кажеш, така ще бъде! – отвърна господин Чукуров.

После баш маистор Анести отново се обърна към младия майстор и стр

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021