Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.92(332 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(471 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Да оставиш следа след себе си

Думи за Георги Райчевски

4.94   (278 гласа)
ловдивски кръг, свързан с известния в края на ХХ век едноименен клуб на дейците на културата в Пловдив, който е в съседство с площад „Джумаята“. Там почти всеки ден се събират едни от най-изявените през този период писатели, поети, журналисти, артисти, музиканти и художници. Те превръщат това популярно за времето си заведение в „лоно на най-щастливото човешко блаженство“ – общуването.

Книгата „Гранд кафе Кристал“ съдържа една галерия от интересни хора, които с творчеството си са останали в културния и обществен летопис на Пловдив. Представена е необичайната задушевна атмосфера и своеобразния свят на пловдивския културен елит. Георги Райчевски е пресъздал щрихи от образите им, припомняйки колоритни случки, диалози, сложни „престрелки“, посветени главно на изкуството и литературата.

Наред с активните си журналистически изяви и художествено – документални книги за Пловдив. Георги Райчевски не престава да пише своята вълнуваща поезия, която Владимир Янев определя така: “Пристрастията на поета са към класическия стих, отличаващ се с изразна простота и песенна пластичност Доста от творбите му са пронизани от носталгична тръпка по романтично визираното минало…“

Най-добрите си стихотворения писани през годините Георги Райчевски събра в антологичната си стихосбирка „Южен прозорец“/2006/. Поезията му е умъдрена, добросърдечна, а емоционалният изказ и хуманните послания в нея са искрени и сърдечни: „Какво още ми остана?/ Една надежда - за утеха…/ Една искряща чаша вино…/ Посоките на есента…“

Поетът реагира на социалните неправди, изразява съчувствие, породено от болките и радостите в живота на другите, от потребността от доброта и човечност между хората.

От стихотворенията му с подчертан граждански патос: „Чарли Чаплин“, „Петък“, „Ребуси“, „Завръщане“ и други струи неподкупна чистота и нравственост, те излъчват нежност и човечност.

Стихотворението „Югоизток“ ни завладява с искреността на носталгичното чувство по родния край, там където „един далечен хоризонт дими“. Или това със „старчетата в кафенето“ на родния град на поета Кърджали, в който още „цъфти забравена тополка“.

Склонността към метафорично виждане на поета е подчинено на смисловата дълбочина, с която прониква в социално – психологическата проблематика на времето.

Малкото негови интимни стихотворения покоряват с нежната си лиричност, чистотата на порива и чувствата. Лирико- интимният тон на „Мъжки сънища“, „Свечеряване“ и особено на стихотворението „Предпролетно“, е сърдечен изблик на въодушевлението и любовта.

Акварелно – пластичните му пейзажни стихотворения „След дъжда“, „Зима“, „Както в неделя“, „Предчувствие“, от които блика свежа метафоричност са душевни изблици от красотата на света.

Поемата „Продължение“ на Райчевски се откроява със своята изстрадана поетична изповед. Поетът ни убеждава чрез словото, че в литературата няма лични теми, защото всеки носи общото бреме на вр

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021