Тази вечер е празник - празник на истината, на която се посвети Кристин Юрукова. Тя - истината е като огъня - огъня на душата, която я е възжелала и се е устремила към нея, и като огъня, който пречиства тази същата душа. Затова Христина Мирчева, гл. редактор на онлайн медията Диаскоп, с голямото прозрение и разбиране на писател обобщава посмъртно многото публикации на Кристин в тази медия със заглавието: “Почит към огнения дух на писателката Кристин Юрукова”. Христина едва ли е знаела, че нейната почти съименичка (защото Кристин е кръстена на баба си Христина) сама е писала за огнения си дух още през 2003 г. в стихосбирката “Сън на сянка” следното:
И РОЗАТА, И МАКЪТ
приеха да са огън.
А духът ти- да е
огнегълтач.
А арх. Цветан Мумджиев, роднина на Кристин чрез прадедите от Брацигово, е сигурен, че тя се е осъществила. Достатъчно е едно истинско произведение, ми каза той, за да останеш в историята и литературата. А тя ще остане с всичките си: от първите, сред които е разказът “Село с Кораб” (1984г., кн.4, сп. “Тракия”), до последното- стихосбирката “Покаяние” (2018 г.), от която е стихотворението, посветено на българския Ганди, адвоката Йордан Ковачев, защитника на Никола Петков. Ето откъс от него:
“Адвокатът на душите
чува гълъби да гукат
всред тълпите,
скандиращи “Смърт!”.
Прекъсва играта с боговете,
че Никола Петков
си няма защитник -
всичките адвокати
са се изпокрили.
“Какво направихте, хора,
със свободата,
кой и как я пак окраде? -
Гърми защитната му реч.
Палачите я чуват добре.
Обесват българския Ян Хус,
а на него пращат камионетка -
безплатен транспорт до Куциян.
И адвокатът е вече сянка,
обитаваща концлагерите
на комунистическа България
Без съд и присъда,
без право на процес.”
Горят като огън словата на адвоката-толстоист, писател и поет Йордан Ковачев, и на колежката му по занаят и перо Кристин, защото за поетите Толстой пише в дневника си през 1870 г.: “Поезията е огън, който пламва в душата на човека. Този огън изгаря, грее и свети. Но истинският поет сам неволно и с болка гори и изгаря другите.”
Свързва огънят поетите- от Толстой до Алебер Камю, който дири сметка на западните демократи за смъртта на Никола Петков. Сърцата им горят с болката на народите.
Болката гореше и в душата на Кристин за: Никола Петков, Йордан Ковачев, Райко Алексиев, Сашо Сладура, Трифон Кунев, божи човек Йорданчо, Илия Здравков (син на кмета Божидар Здравков), Владимир Куртев, Кирил Дрангов, отец Храбър Марков (затворник от Белене), архитект Чинков, разстреляните германчета на границата ни, избитите селяни от Равногор, Трифон Савев (деец на ВМРО), арменеца Бохос, заловен от съветските войски след Девети, арменското момче (“фарът на пус
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.