Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(4 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

5.00(5 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.97(314 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(186 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 гласа)

Виж още

ПОД ДЪНОТО

4.79   (29 гласа)

Вече трета нощ времето бе ясно и мразовито. Но още от най- ранно утро, от юг като стада от гигантски слонове и други причудливи гигантски животни, нахлуваха огромни , гъсти бели и сиви облаци, които, бавно пълзяха по небето, сблъскваха се и се наместваха,за да направят място на други изоставащите мощни и тромави, сиви тежки облаци, които също се провираха между останалите: брутално се блъскаха,избутваха ги и се провираха и всеки от тях като на гигантски пъзел, по някакъв начин намираше своето място на небето, за да образуват облачния тежкия и тъмен облачен похлупак захлупил града. Денят ставаше мрачен и влажен , което не позволяваше на бледото мартенско слънце да намери пролука между гъстия им слой , за да стопи окончателно преди седмица натрупания сняг, превърнал се вече в разкъсани, мръсни и мокри снежни парцали, от минаващите по улиците автомобили.

 

Младият,слаб, нисък и дрипав мъж пресече улицата, напсува минаващата кола, чиито гуми го напръскаха с мръсен сняг, и се насочи към боклукчийския контейнер, наврян между две стари безстопанствени коли със счупени стъкла и спукани гуми. В него две котки правеха любов. Той ритна металния контейнер и котките с врясък изхвърчаха навън. Неочаквано едрият сив котарак се спря, извърна глава и учудено и високомерно изгледа дребния дрипав мъж, облечен в старо, провиснало и мръсно кафяво палто.

Мъжът ядосано му стропа с крака и го напсува, а котаракът без да се изплаши, измяука пронизително и възмутено, което можеше да означава: „- Какво искаш от нас, тъпанар?!...“. Но можеше и да означава много дълга и обидна котешка псувня – и все така високомерно и презрително, навирил опашка с обидно достойнство котарака бавно си тръгна.

В контейнера нямаше нищо ценно, освен хранителни отпадаци, найлонови торбички с използвана тоалетна хартия и няколко разкъсъни кашона, залети обилно със стара изхвърлена трушия от вмирисано гнило зеле. Намери някакъв стар, но запазен зелен панталон, който можеше да му бъде по мярка, но и панталонът беше залят с трушията от зеле и той с отвръщение го захвърли. Запъти се към контейнера на отсрещната страна на улицата, но там три циганета вече вадеха от него ламарината и частите на една стара, разглобена пералня “Рига”. Мърморейки, той тихо напсува циганетата, но така че да не го чуят, защото знаеше, че те са злобни и жестоки копелета и като нищо ще го пребият.

Мъжът беше клошар. Кадваше се Груди.Отдавна бе клошар. Бе в десети клас, когато станаха големите политически промени и като много деца на неговата възраст, не разбра значението на тези събития и последствията, до които ще доведат и които ще наложат в живота на обикновените хора. В училище той, общо взето, бе слаб ученик. Физически също бе слаб, много необщителен и затворен. Растеше самотен! Нямаше приятели между съучениците си и те не го обичаха. Инстинктивно усещаха в него нещо напрегнато и зло.Всъщност никога не бе имал приятели. На всичките си съученици,той и

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020