Стойчо Тодоров

Разказ

Дългият летен ден на 1969 година

5.00(4 гласа)

Разказ

ДА СЕ ЗАСТРЕЛЯ НЕГОДНИКА

5.00(5 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.97(314 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(186 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(879 гласа)

Виж още

РИБАРСКА ИСТОРИЯ

4.89   (73 гласа)

В този мрачен и ветровит ноемврийски ден от края на есента, със съпругата ми се връщахме от Созопол, където предната вечер по покана на един приятел, с когото някога учехме в Техникума по океански риболов,а по –късно ловяхме риба с корабите по океаните на плранетата, пристигнахме за откриването от неговия син на изложба, в градската картинна галерията. Е,младо талантливо момче иска да се покаже пред света и няма търпение да дочака подходящо през лятото време. Инак всичко си беше наред.Макар,че улиците бяха мрачни и пусти,а навън вятърът отвяваше по всички посоки ситния студен дъжд; в салона беше топло, имаше много гости и присъстваха подходящите хора. На тържеството бяха поканени известни художници от Бургас и София,които казаха добри думи за таланта на момчето. Бяха купени две картини. Имаше кратки изказвания и добри пожелания. Следваше малка почерпка, след което ние възрастните се преместихме в дома на приятеля ми, където продължихме почерпката, а там аз се преструвах, че не забелязвам, свирепите предупредителни погледи, които през цялото време ми хвърляше моята съпругата, да не прекалявам с алкохола, защото на другия ден ще пътуваме с колата за Бургас. Къщата бе голяма, имаше място за гостите, които не бяха от Созопол. Приспахме в една от стаите и на другия ден, след една обилна закуска и едно силно кафе, донякъде се приборих със снощния си махмурлук и потеглихме за Бургас.

Отоплението на колата отдавна не работеше, на съпругата ми и беше студено, и тъй като от снощи бе набрала инерция, тя не спря да мърмори из целия път,че от миналата година ме била предупредила да оправя,най- после това проклето парно, а аз както винаги нищо не съм свършил и за това, сега тя мръзне като куче, и че ако на мен нещо не ми се повтори петдесет пъти, нищо няма да свърша….Оказа се,че махмурлукът ми съвсем не ми е минал и главата ме цепеше като забита в нея брадва! Като много забити в главата ми брадви! От край време страдам от тежък махмурлук.За пореден път,категорично се заклех,от днес нататък -никога, никога, повече да не слагам капка алкохол в устата си. ...И този път отново си повярвах...А жена ми не спря да говори и всеки звук като огромен пирон се забиваше в нещастната ми глава...Господи! Тези жени са безсърдечни Нямат никакво милост и жал! Слушах я разсеяно и понякога се размечтавах в най- скоро време учените да изобретят такова дистанционно, с което на мъжете, когато им писне от приказките на съпругите си:- щрак с дистанционното и гласът се изключва! Ще е много полезна машинка….И много използвана! След време привикнах с монотонния и глас, сам си изключих слуха си и вероятно по някое жена ми разбра , сбута ме и ядосано попита:

-Те чуваш ли ме какво ти говоря?

-Не!...- отвърнах и тя обидено млъкна - Знаех,че това няма да трае дълго

На около километър на дясно от пътя се белееха крайните къщи на село, към което водеше разклонение от магистралата за Бургас . Подминах разклонението и неочаквано з

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020